Фонд на фондовете разширява партньорствата си с университети в цялата страна в посока насърчаване на младежкото предприемачество — процес, който показва ясно засилване на интереса към стартиращия бизнес сред младите хора.
В рамките на петото издание на конкурса „Най-добър младежки стартъп в България“ през март бяха проведени поредица от присъствени срещи в девет университета в страната – Пловдивски университет, Тракийски университет, Бургаски свободен университет, Икономически университет – Варна, Шуменски университет, Русенски университет, Великотърновски университет, Медицински университет – Плевен и Американски университет в Благоевград. (бел. ред. Регистрацията за петото издание е отворена до 24 април 2026 г. на https://bestyouthstartup.bg/, като участието е напълно безплатно.)
Срещите бяха водени от Дочка Василева от Фонда на фондовете и Ивайло Иванов от Founder Institute CEE, като събраха над 500 участници. Целта на посещенията беше младите хора да получат практическа информация както за участието в конкурса, така и за възможностите за финансиране на стартиращ бизнес чрез инструментите на Фонда на фондовете.
От интерес към действие: университетите търсят дългосрочно партньорство
Резултатите от визитите показват не просто интерес, а реална заявка за развитие на предприемаческа среда в университетите.
Четири нови висши училища — Пловдивският, Икономическият – Варна, Русенският и Шуменският университети — се присъединяват към партньорската мрежа на конкурса. В част от градовете вече се обсъждат и допълнителни срещи през април по инициатива на академичните ръководства.
Особено показателен е интересът от университети, в които все още няма изградени стартъп хъбове или акселераторски програми. Там темата за предприемачеството все по-ясно се поставя като стратегически приоритет, включително чрез търсене на съдействие за изграждане на подобна инфраструктура.
Активна роля в организацията на срещите имаха кариерните центрове и офисите за технологичен трансфер. Проведени бяха разговори не само със студенти, но и с ректори, заместник-ректори и представители на местната власт.
От първи въпроси към реално включване в предприемаческа среда
Срещите в университетите ясно показват къде започва този процес. Въпросите на младите хора са конкретни и насочени към практиката — какво отличава стартъп от традиционен бизнес, как се оценява една идея, как работят фондовете за рисков капитал, каква е разликата между дялово и дългово финансиране.
Този първи интерес намира естествено продължение в самата програма на конкурса. Участниците получават достъп до серия от обучения и практически сесии, които стартират още през февруари и обхващат теми като изграждане на екип, оценка на бизнес модел, дизайн мислене, стратегии за излизане на пазар, данъчно право, кръгова икономика и партньорства с корпоративния сектор.
Комбинацията от онлайн съдържание и присъствени срещи с ментори дава възможност знанията да бъдат директно приложени и надградени — нещо, което участниците търсят още при първия си контакт с инициативата.
Конкурсът като реална възможност за развитие на идеи
Интересът към „Най-добър младежки стартъп в България“ 2026 се отразява ясно и в динамиката на записванията за участие в конкурса. Още преди провеждането на университетските срещи бяха подадени над 250 проекта, а след тях общият брой регистрирани участници достига близо 300.
Сред тях има както студенти, така и ученици от цялата страна, включително представители на български общности в чужбина — от Нидерландия, Испания и Италия. Прави впечатление и нарастващият брой участници от по-малки населени места — тенденция, която показва, че предприемачеството все по-осезаемо излиза извън големите градове.
В този контекст ключова роля играе и структурирането на конкурса в три категории — Business Stars, Future Unicorns, SDG Dragons, които обхващат различни етапи на развитие на идеята. Именно категорията Business Stars, насочена към малки местни бизнеси, дава възможност бизнеси с по-практическа насоченост и регионален фокус да намерят място в инициативата — включително такива, които не се позиционират като класически стартъпи, но имат потенциал за устойчив растеж.
Така конкурсът постепенно се оформя не просто като състезание, а като достъпна входна точка към предприемачеството за по-широк кръг млади хора.
Финансиране и преход от образование към бизнес
В рамките на срещите бяха представени и възможностите за финансиране чрез дълговия и дяловия финансови инструменти на Фонда на фондовете по Програма „Образование“ 2021-2027, съфинансирана от Европейския съюз. (бел. ред. за повече информация – Микрофинансиране за предприемачество на студенти и докторанти и Фонд за стартиращи предприятия на студенти и докторанти)
Те са насочени към стартиращи предприятия на студенти и докторанти с цел улесняване на прехода от образование към икономическа реализация. Подкрепата е достъпна за компании, регистрирани преди не повече от 5 години, приоритетно извън Югозападен регион, при условие че поне 50% от собствеността е на студент и/или докторант.
България и предприемаческите нагласи: какво казват данните
Тенденциите очертани от срещите се потвърждават и на европейско ниво. По данни на Евробарометър – България се нарежда сред водещите държави в Европейския съюз по отношение на нагласите към предприемачеството сред младите хора под 30 години — както като желание за стартиране на собствен бизнес, така и като готовност за поемане на риск.
От нагласи към реални компании
От старта си през 2022 г. конкурсът „Най-добър младежки стартъп в България“ е събрал над 750 участници с повече от 500 идеи, като част от тях вече са достигнали до финансиране чрез посредници на Фонда на фондовете.
През 2025 г. инициативата получи европейско признание като национален победител в European Enterprise Promotion Awards и се нареди сред десетте най-добри в Европа проекта, допуснати до финал в категорията „Инвестиране в предприемачески умения.“
