Намаляването на данъка върху добавената стойност (ДДС) не е ефективен инструмент за овладяване на растящите цени на горивата в България и крие сериозни рискове за държавните финанси. Това се посочва в анализ на Фискалния съвет, изготвен на фона на засилващите се обществени и политически призиви за понижаване на данъка върху бензина и дизела.
Според експертите подобна мярка не засяга основния фактор зад поскъпването – глобалните сътресения в доставките на енергийни ресурси. България е силно зависима от международните пазари и на практика приема външно определените цени на петрола и газа. Затова вътрешни решения като намаляване на ДДС имат ограничено влияние върху крайните стойности. Дори да доведе до краткосрочно поевтиняване, подобна стъпка не увеличава предлагането и не намалява разходите за внос. Напротив – по-ниските цени могат да насърчат търсенето в условия на ограничени доставки, което допълнително затруднява балансирането на пазара, посочват експертите от Фискалния съвет.
В анализа се обръща внимание и на факта, че намалението на ДДС често не се прехвърля изцяло към крайните потребители. Част от облекчението остава при бизнеса под формата на по-високи печалби. Този ефект е още по-вероятен в сектори с по-слаба конкуренция или концентрация на пазара, каквито съществуват в определени сегменти на търговията с горива у нас. В резултат значителен дял от публичния ресурс може да не достигне до домакинствата, което прави мярката по-малко ефективна, смятат експертите
Фискалният съвет подчертава и сериозния бюджетен ефект от подобна политика. ДДС е един от основните източници на приходи за държавата, а намаляването на ставката би довело до значителен спад в постъпленията. Това би ограничило възможностите за финансиране на ключови политики – като социална подкрепа, инфраструктурни проекти или усилия за енергийна независимост. Освен това намалението на ДДС облагодетелства всички потребители пропорционално, което означава, че домакинствата с по-високи доходи получават по-голяма финансова полза в абсолютна стойност. Така мярката се оказва по-малко насочена и по-неефективна в сравнение с целеви помощи за най-уязвимите групи.
От институцията отбелязват още, че ефектът върху цените обикновено е временен. Дори когато част от намалението се усети от потребителите, влиянието бързо се изчерпва, особено ако основните фактори за инфлацията – като високите международни цени на енергията – останат непроменени. След това цените често отново тръгват нагоре, което поставя допълнителен натиск върху бюджета без трайна полза.
В анализа се акцентира и върху дългосрочните последици. По-високите цени на енергията стимулират икономии и инвестиции в по-ефективни и устойчиви решения. Изкуственото им понижаване чрез данъчни облекчения може да отслаби тези стимули и да увеличи зависимостта на страната от външни енергийни шокове в бъдеще.
Междувременно, заради поскъпването на горивата, различни браншови организации и политически сили в България настояват за спешни мерки, включително временно намаляване на ДДС. От вчера влезе в сила мярката за месечна помощ от 20 евро за най-нуждаещите се. Очаква се правителството да представи и допълнителен пакет от мерки в подкрепа на бизнеса.
Служебният кабинет полага сериозни усилия да подготви мерки, които, от една страна, да не застрашават фискалната сигурност, а от друга страна, да дадат спокойствие на гражданите и бизнеса, че правителството има ясен отговор на кризата, който да пресече негативните ѝ ефекти. Това заяви служебният министър-председател Андрей Гюров по време на срещата му с представители на браншовите организации в земеделието и животновъдството днес, цитиран във Фейсбук от правителствената информационна пресслужба. Дискусията е част от широкия диалог на служебния кабинет при подготовката на цялостния пакет от мерки във връзка с кризата в Близкия изток и отражението ѝ върху гражданите и бизнеса в България. Премиерът Гюров каза още, че ситуацията се следи непрекъснато и анализира в дълбочина от Министерския съвет с оглед навременното активиране на мерките.
Работим с ограничени възможности заради удължителния бюджет, но за нас това не е оправдание, а стимул да направим повече. Целта ни е да разговаряме с най-много браншове и на тази база да подготвим различен, целенасочен подход в отговор на кризата, каза Гюров.
