Филип Буков: Не мога да бъда харесван от всички

Филип Буков е от онези лица, които трудно остават незабелязани, както на сцената, така и извън нея. Говори така, както работи – директно и без излишни обяснения.

В новия епизод на рубриката „Без сценарий“ в Impressio разговаряме с него за пътя към актьорството, дисциплината, благотворителните каузи и защо не се опитва да бъде харесван от всички.

Филип Буков пред Явор Ралинов Снимка: Dir.bg

Родом от София, но по любов от Варна, Филип Буков е от онази порада хора, за които делата значат повече от думите. Неслучайно е на мнение, че трябва да има повече практици, а не теоретици в живота. Тезата си доказва със гражданската си позиция и всички социалн кампании, в които участва.

Буков описва ежедневието си просто – работа, представления, снимки и спорт. Казва, че успява да ги съчетае с всичко, „освен със съня“. Не приема натоварването като тежест, а като естествен избор. По-важен за него е процесът, а не крайният резултат:

„Не се фокусирам върху резултатите, а върху пътя“.

Признава и нещо друго за ритъма си:

„Аз винаги поемам повече ангажименти, отколкото съм способен да изпълня и някъде нещо отича“.

Липсата на семейни ангажименти му дава възможност да работи повече и да инвестира в себе си, а спортът му помага да поддържа енергия и дисциплина.

Филип Буков Снимка: Dir.bg

Пътят му към актьорството не е предварително начертан, но е осеян със значими срещи. След Класическата гимназия записва философия в Софийския университет, но не вижда бъдещето си в тази посока.

Театърът обаче го привлича още от ученическите години. Прекрасните актьори Лилия Маравилия и Малин Кръстев го подготвят за театралната академия, следват няколко опита – първо остава под чертата, после отново не е приет, но не се отказва.

Филип Буков и Десислава Бакърджиева в спектакъла „Илюзията на Брака“ от Ерик Асус, където Буков е и режиьсор. Снимка: Личен архив на Филип Буков

Филип Буков Снимка: Dir.bg

„Ако ме бяха скъсали на първи кръг, е едно. Ама да си първия под чертата…“, казва той.

Продължава да се готви, търси помощ и натрупва опит, докато на третия път влиза в класа на Стефан Данилов, приет първи по успех.

За обучението си говори с уважение, като подчертава ролята на Сава Драгунчев и на Стефан Данилов. От тях взима не само професионални уроци, но и отношение към работата. Един от най-важните принципи, които запомня, е свързан с ролите:

„Няма малки или големи роли – от теб зависи дали ще бъде готина“.

Филип Буков, Сава Драгунчев и Десислава Бакърджиева в спектакъла „Илюзията на Брака“ от Ерик Асус, където Буков е и режиьсор. Снимка: Личен архив на Филип Буков

През февруари 2017 г. Филип Буков започва актьорската си кариера, като играе един от конете в „Еквус“ в Младежкия театър „Николай Бинев“ под режисурата на Стайко Мурджев.

В същата година участва на театралния фестивал „Сцена на кръстопът“ в Пловдив, където играе в представлението „Последно повикване“. Във фестивала си партнира със състудентите си Радина Боршош и Явор Вълканов.

Филип Буков и Десислава Бакърджиева в спектакъла „Илюзията на Брака“ от Ерик Асус, където Буков е и режиьсор. Снимка: Личен архив на Филип Буков

Филип Буков, Десислава Бакърджиева и Петър Данов в спектакъла „Илюзията на Брака“ от Ерик Асус, където Буков е и режиьсор. Снимка: Личен архив на Филип Буков

Широка популярност придобива с ролята на д-р Хаджихристев в медицинския сериал „Откраднат живот“. Другите му ключови роли включват адвокат Алекс в ситкома „Татковци“ и художника Антон в „Аферата Пикасо“.

Популярният актьор ни разкава още за работата си със Сава Драгунчев – човека и преподавател, от който най-много е научил, докато следва в НАТФИЗ. Тогава Сава е асистент на Мастъра и основно той работи с класа, поради влошеното здраве на Данаилов.

Пътищата им отново се срещат години след дипломирането на Буков. Драгунчев и неговият приятел и състудент Петър Данов го канят да режисира пиесата „Илюзията на Брака“ от Ерик Асус. Филип и Петър си партнират с опитната Деси Бакърджиева на сцената на „Сълза и смях“.

Филип Буков и Петър Данов (вдясно) в спектакъла „Илюзията на Брака“ от Ерик Асус, където Буков е и режиьсор. Снимка: Личен архив на Филип Буков

Филип Буков и Петър Данов (вляво) в спектакъла „Илюзията на Брака“ от Ерик Асус, където Буков е и режиьсор. Снимка: Личен архив на Филип Буков

„Репетициите са били трудни, с внимание към всеки детайл, но именно това дава увереност на сцената.“

Други постановки, в които можете да гледате Филип Буков са: „Петък вечер и неделя сутрин“, където си партнира с колегите от сериала „Татковци“, „Молба за напускане“ с Руслан Мъйнов, Антоан Петров – Анди, Петьо Петков-шайбата, Петър Данов и Силвестър Силвестров и „Отворена брачна двойка“ с Александра Сърчаджиева.

Филип Буков и Десислава Бакърджиева в спектакъла „Илюзията на Брака“ от Ерик Асус, където Буков е и режиьсор. Снимка: Личен архив на Филип Буков

Филип Буков Снимка: Dir.bg

Сериозно място в разговора ни заема и участието му в различни каузи и колко много му е повлиял добрият пример, който вижда през годините от майка си. Тя помага на деца в неравностойно положение, лишени от родителски грижи, и събира пари за различни социални каузи. 

Стига се до момента, в който става разпознаваем и известен в публичното пространство и започва да участва и помага в различни социални кампании – каузи за кръводаряване, събиране на средства за храна в кучешки приюти, дарителски кампании за нуждаещи се и много други.

Буков не отрича, че подобни действия могат да изглеждат като пиар, но за него по-важен е ефектът. Дори тогава те могат да доведат до реална помощ. Обяснява и личния си мотив с прост принцип:

„На мен ще ми коства да кажем едно видео, което да заснема час, два, половин ден, максимум ден, но резултатът, който може да произведе, всъщност е адски голям“.

Филип говори и за отговорността към публиката. Връзката между артист и зрители, според него, е двупосочна:

„Аз като един артист дължа успеха си преди всичко на аудиторията си… и ако те ме подкрепят мен като публика, няма как аз да не подкрепя обратно тия хора, когато те имат нужда“.

Филип Буков пред Явор Ралинов Снимка: Dir.bg

Филип Буков и Десислава Бакърджиева в спектакъла „Илюзията на Брака“ от Ерик Асус, където Буков е и режиьсор. Снимка: Личен архив на Филип Буков

Буков не се стреми съзнателно да бъде пример, но се води от вътрешното си усещане:

„Правя онова, което ми идва отвътре, което го чувствам“, казва той и допълва: „Гледам да съм искрен както със себе си, така и с останалите“.

Приема и реакциите, които това предизвиква. „Ще опитвам, ще греша“, казва спокойно, без да се притеснява от критиката.

Филип Буков в спектакъла „Илюзията на Брака“ от Ерик Асус. Снимка: Личен архив на Филип Буков

Темата преминава и към гражданската активност и изборите. Буков е категоричен, че ще гласува и че това е основно задължение:

„Човек, който не гласува, той оставя своето настояще и бъдеще в небитието малко. Ти нямаш право да търсиш отговорност, нямаш право да плюеш, ако не си гласувал“. Говори остро и за купения вот, който според него вреди на цялото общество.

Убеден е, че е важно хората да гледат в една посока – към по-добро настояще и бъдеще. Признава, че понякога е песимистично настроен, но се опитва да запази и положителен поглед.

Филип Буков Снимка: Dir.bg

В края на разговора ни Буков споменава част от спектаклите, в които участва, и се обръща към публиката с характерната си самоирония. Не крие, че няма как да бъде харесван от всички:

„Не мога аз да обера цялата аудитория, защото приятел на всички – приятел на никого“.

И добавя:

„Нека ме плюят, ако това ще подпомогне някого, нямам проблем да го износя“.

Цялото ни интервю с Филип Буков за избора като личен жест и за това как мълчанието също има последствия, за свободата, която лесно се разменя, и за цената, която идва след това, може да гледате в рубриката „Без сценарий“ в Impressio и в YouTube канала ни:

Интервю на Явор РАЛИНОВ
Видео: Тед ГЕОРГИЕВ/Dir.bg