Вашингтон вече открито използва своята „базука за втечнен природен газ“ като икономическа твърда сила, като се възползва от липсата на алтернативни източници на доставки в Европа, за да наложи спазването на търговските правила и политическото подчинение, коментира експертът Кирил Уидърсховен за OilPrice.com
Докато погледите на света са вперени в кризата около Иран и пролива Ормуз и войната в Украйна, по-дълбока тектонична промяна тихо преобразува Запада. Трансатлантическият съюз губи илюзиите си в реално време. Десетилетия наред Европа разглеждаше това като партньорство; днес то прилича повече на средство за натиск. Последните сигнали от Вашингтон са недвусмислени: търговската подкрепа е цената за допускане, а американският втечнен природен газ е инструментът, използван за налагането ѝ. Това не е дипломация – това е твърда сила в икономическа форма. Въпреки това лидерите в Брюксел и Хага остават опасно, почти наивно, неподготвени за реалността на този нов пейзаж.
Европейските политици се поздравиха за това, че са се измъкнали от десетилетната си зависимост от руския газ. За повечето стратегии на ЕС, но също и за страни като Нидерландия, Германия и други, този наратив беше чист, политически удобен и стратегически успокояващ. Всички те прокарваха теорията, че диверсификацията е постигната и че сигурността е възстановена. В същото време САЩ се намесиха като незаменим доставчик, повече от готов да запълни празнината, оставена от Москва. Този ход обаче никога не биваше да бъде представян или разбиран като неутрална промяна. В действителност това е заместване на зависимости, а не тяхното премахване. Европейските страни, водени от Брюксел, преминаха от един доминиращ външен доставчик към друг, основавайки се на предположението, че съгласуваността на ценностите винаги ще гарантира съгласуваност на интересите. Това предположение вече се разпада.
В момента приблизително половината от вноса на втечнен природен газ (LNG) в Европа идва от Съединените щати. Тази ситуация не трябва да се разглежда като диверсификация, а като концентрация. А концентрацията създава лост за въздействие. Колкото по-структурна става зависимостта на Европа от американския LNG, толкова повече континентът ще бъде изложен именно на този вид натиск, който в момента се намеква или се заявява директно от американските дипломати по време на трансатлантическите търговски преговори. Все пак, макар езикът или заплахите да са облечени в дипломатични формулировки, европейците трябва да разберат посланието, че достъпът до енергия вече не е безусловен.
Тази ясна и опасна промяна идва в момент, който не би могъл да бъде по-лош. Енергийната система на Европа е не само много напрегната, но и структурно крехка. Прекъсването на потоците през Ормузкия проток, съчетано с нестабилността, засягаща износа на втечнен природен газ от Катар, вече е и ще бъде още повече през следващите седмици и месеци, което ще тласне световния пазар на газ в нова фаза, която ще се определя не от излишък, а от ограничения. Поради ситуацията с втечнения природен газ от Катар, атаките срещу Рас Лафан и ограниченията върху износа на втечнен природен газ от Абу Даби, около 12-13 милиона тона годишен капацитет за втечнен природен газ са били прекъснати или изложени на риск. В същото време европейците все още не разбират, че логистичните затруднения отнемат допълнителни 5-10 % от ефективното предлагане в системата.
Това се случва в момент, когато нивата на запасите от газ в Европа остават критично ниски спрямо сезонните нужди; буферът, на който разчитат политиците, особено в Нидерландия, че ще ги защити, липсва и няма да се появи в близко бъдеще.
В този контекст, който все още не е в съзнанието на европейците, идеята, че американският втечнен природен газ (ВПГ) може да бъде използван като средство за преговори, не бива да се разглежда като провокация, а като ясен знак за дестабилизация. ВПГ не е петрол, тъй като не може да бъде пренасочен незабавно без последствия. Обемът на ВПГ е договорен, инфраструктурата е фиксирана, а гъвкавостта е много ограничена. Ако доставките от САЩ бъдат дори частично спрени, преоценени или поставени под политически условия, Европа няма готов заместител. Това вече се случва, както се вижда от нарастващия брой пратки втечнен природен газ, предназначени за Европа, които сега се пренасочват към Азия. Идеята, че алтернативни доставчици могат безпроблемно да запълнят празнината, е не само утешителна фикция за политиците, но и все по-опасна позиция.
Промяната на пазара в момента вече не е свързана с пазарни колебания, а по-скоро с появата на енергията като явен инструмент на западната вътрешносъюзна силова политика. Администрацията на Тръмп дори вече не го крие зад двусмислие. Анализът на Вашингтон явно се основава на разбирането, че структурното му положение на световните пазари на газ никога не е било по-добро и той е готов да го използва. Иронията е трудна за пренебрегване. Десетилетия наред Съединените щати критикуваха другите, особено Русия и ОПЕК (петрол), за това, че използват енергията като оръжие. В момента Вашингтон дава сигнали, че е готов да направи същото, макар това все още да е формулирано в езика на търговските преговори, а не на геополитическата конфронтация.
Досега реакцията от Брюксел беше опасно самодоволна. В Брюксел все още съществува тенденция тези сигнали да се разглеждат като реторична преувеличеност, а не като стратегически намерения. Европейските дипломати трябва да осъзнаят, че погрешно тълкуват ситуацията. Дори и да не бъдат предприети незабавни действия, се създава силен и опасен прецедент. Пазарът със сигурност ще го възприеме, ще увеличи рисковите премии и ще преоцени дългосрочните договори. В същото време доверието (а също и емоциите), което е невидимата основа на търговията с енергия, ще се подкопае.
Енергийната несигурност в Европа пряко заплашва промишленото производство, сметките на потребителите и икономическата конкурентоспособност. Осъзнаването на тези осезаеми рискове трябва да вдъхнови политиците да дадат приоритет на незабавни мерки, като насърчат чувство за отговорност за предотвратяване на деиндустриализацията и икономическия упадък.
Подходът на Брюксел явно не е като този на инвестиционен фонд, който се гордее с предпазливостта си. Отказвайки да се изправи пред вътрешните възможности, европейският подход мирише на небрежност. Една от ясните възможности за Европа е газовото находище в Гронинген, което е очевидно най-очевидното, но и най-чувствителното от политическа гледна точка.
Най-голямото сухоземно газово находище в Европа от години се разглежда като приключена глава – остатък от миналото, който Европа с нетърпение искаше да остави зад гърба си. Без да се пренебрегват социалните и екологичните опасения, трябва да се разбере, че в момента континентът е изправен пред нова стратегическа реалност. Брюксел и Хага доброволно приемат външна уязвимост, докато не обсъждат най-значимите си вътрешни ресурси.
Поглеждайки към Иран и Украйна, но и към използването на втечнения природен газ като оръжие от страна на Вашингтон, Европа трябва да разбере, че това вече не е устойчива позиция. Изборът не е между идеални решения, а между контролиран, управляем риск у дома и неконтролиран, външен риск в чужбина. Повторното отваряне или частичното възобновяване на експлоатацията на находището в Гронинген ще бъде спорно, но ще изпрати и силен сигнал. Това би показало ясно, че Европа е готова да поеме отговорност за собствената си енергийна сигурност. Брюксел трябва да приложи същата логика и към други маргинални находища на континента. Въпреки че нито една от тези опции не е достатъчна сама по себе си, заедно те ще намалят степента на зависимост, която в момента определя позицията на Европа.
Необходимо е също така да се изостави и друга илюзия. ЕС и всичките му държави-членки трябва да се откажат от илюзията, че енергийният преход, в сегашния си вид, може да осигури сигурност в краткосрочен план. Ролята на възобновяемите енергийни източници е важна, но в момента и в следващите години те няма да бъдат заместител на диспечерския газ в натоварена система. Водородът е обещание за бъдещето, но определено не е решение за настоящето. Електрификацията, макар и критично важна, както видяхме на целия континент, не премахва нуждата от стабилни енергийни входящи потоци. Европейците трябва да разберат и открито да признаят, че пропастта между политическите амбиции и физическата реалност се разширява и се разкрива от геополитическите събития.
Налице е нарастваща необходимост от стратегическо преосмисляне, тъй като енергийната политика вече не може да се разглежда като подкатегория на климатичната политика. Брюксел и неговите членки трябва не само да признаят, но и да прецизират своите стратегии, за да стане ясно, че енергетиката е основен компонент на националната и европейската сигурност. Последното означава, че съществува силна необходимост от интегриране на сигурността на доставките, устойчивостта на инфраструктурата и геополитическия риск във всеки аспект на процеса на вземане на решения. В същото време Брюксел и съюзниците му трябва да приемат, че може да се наложи да бъдат преразгледани някои предишни „немислими“ варианти.
В същото време Вашингтон играе много рационална игра, като използва своите силни страни в един свят, който става все по-транзакционен. Износът на втечнен природен газ (LNG) вече е реален източник на икономическа мощ. Вашингтон сега дава сигнали, че е готов да използва тази мощ. Това не е изненада, поне не от чисто стратегическа гледна точка. Изненадващо е очевидното нежелание на Европа да отговори по същия начин.
Тук става дума за по-голям риск, който излиза извън рамките на непосредствената енергийна криза. Ако трансатлантическите отношения се определят от условности и натиск, а не от взаимно доверие, основите на тази система се отслабват, което засяга не само енергетиката, но и търговията, сигурността и по-широкия геополитически баланс. Европа не може да си позволи да се озове в положение, в което е едновременно зависима и политически ограничена.
Политиците трябва да разгледат този момент като категоричен сигнал за тревога. Съвпадението на кризата в Ормуз, нестабилността в Катар и агресивните сигнали от страна на САЩ създаде „перфектна буря“, която оставя Европа в опасно уязвимо положение. Тази уязвимост се забелязва както от съюзниците, така и от противниците. Колкото по-дълго Брюксел пренебрегва тази промяна, толкова по-болезнено ще бъде евентуалното приспособяване.
Европа не е затънала в ъгъла случайно. Както би казал Йохан Кройф, лошото позициониране е избор, а изборите могат да се променят. Възстановяването на мястото на масата обаче изисква нещо повече от просто надежда. То изисква политическа смелост да се изправим пред неприятни компромиси. Пасивността е лукс, който Европа вече не може да си позволи. Докато Хага третира Гронинген като неприкосновен, земята се раздвижва под целия континент. Ерата на удобните предположения приключи. Енергията отново е превърната в оръжие, а Старият континент в момента е на приемния край.
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
Кирил Уидърсховен (Cyril Widdershoven) е старши анализатор по морски въпроси, енергетика и геополитика, както и старши съветник в Blue Water Strategy, специализирал се в стратегическото пресечение между корабоплаването, пристанищата, морските нефтени и газови находища, пазарите на въглеродни емисии и геополитическия риск. Той е широко признат като специалист по Близкия изток и анализатор в областта на нефта и газа, с дълбоки познания за държавите от Персийския залив, по-широкия регион на Близкия изток и Северна Африка (MENA) и тяхното нарастващо геоикономическо влияние в Европа, Африка и Атлантическия басейн.
Работата му се фокусира върху това как държавните енергийни компании, суверенните фондове и подкрепяните от правителствата инвеститори използват петролните, газовите и инфраструктурните активи като инструменти за икономическа и геополитическа мощ. Той редовно консултира правителства, инвеститори, пристанища и енергийни компании по въпроси, свързани с енергийната сигурност, риска от санкции, морските теснини, разпределението на капитала и дългосрочното стратегическо позициониране, като обръща специално внимание на Северно море, Червено море, Източното Средиземноморие и глобалните енергийни търговски маршрути.
