Емил Иванов преди първата си самостоятелна изложба „Механика на вътрешностите“: Без чувства е най-страшно

За изложбата на Емо разбирам през последния за февруари снежен ден в неформален разговор на фризьорския стол в Balkan Barber, където той е главно действащо лице. Докато неусетно е скъсил косата ми така, че хем да се усетя като нов човек, хем да на ми е терсене, ми е споделил и че вече е подбрал картините за първата си експозиция с графики – едно пътуване надълбоко във вътрешния му свят, което казва много за общото ни човешко състояние.

През годините от познанството ни, Емо някак между другото ми е показвал свои рисунки на чудновати форми с преплетени в тях символи, странно напомнящи за топящите се часовници на Дали или органичните линии на Миро. Този път обаче е обединил платната си около една обща идея за това как мисълта променя материята и как хаосът вътре в нас е всъщност нещо градивно.

Картина на Емил Иванов от изложбата му „Механика на вътрешностите“, която може да бъде видяна от 26-и март до 5-и април в Hola на бул. „Борис III“ 3 в София Репродукции: Симеон Леви

За картините си говори едновременно с плам и свян, защото не се възприема като художник. Вижда се единствено като търсещ човек. И такъв, който не иска да бездейства. За последното се уверявам за пореден път, когато Емо се втурва да изправя един прегънат на две дебел метален пешеходен кол, вероятно счупен от неправилно паркирал камион на малката павирана улица пред салона. Ще му се дори да го изтръгне, защото с падналия сняг току-виж някой не го видял и се спънал в него.

Такъв е Емо – винаги съпричастен, винаги пълен с емоции. Решавам да последвам примера му и да действам импулсивно – предлагам му да разкаже повече. За рисунките си, за тази първа негова изложба с лишеното от пудра заглавие „Механика на вътрешностите“, която се открива на 26 март в Hola на бул. „Борис III“ 3 в София:

Емил Иванов представя първата си самостоятелна изложба с графики „Механика на вътрешностите“. Снимка: Фелия Барух

– В какво състояние на тялото и духа те намираме?
– Стреляш право в целта с този въпрос – изключително ми пасва на темата, по която работя от известно време. В разглобено състояние се намирам, както физически, така и психически.

Но разглобено за мен означава пренареждащо се, което, в крайна сметка, винаги се оказва нещо позитивно.

– Какво те напрегна днес?
– Днес е неделя и ме напрегна фактът, че вместо да прекарам почивния си ден с любими същества или с най-любимата ми самота, съм седнал на компютъра и се налага да правя нещо, за което мисля, че не съм създаден. (бел. ред. С Емо сме се разбрали да напише отговорите на подадените от мен въпроси, защото, както сам казва, така по-лесно може да накара мисълта си да препуска в една, вместо в няколко посоки.)

– А какво те разсмя?
– Разсмива ме фактът, че все още се съпротивлявам на задания, които сам съм си пожелал.

– За мнозина софиянци, включително и за мен, ти си истински виртуоз във фризьорството. Този път обаче, вместо с ножица, си решил да рисуваш по познат начин – с тънкописец и върху хартия. Но резултатът далеч не е класически. Как направи първия „портрет“ от поредицата – мислеше ли, че всичко може да прерасне в изложба?
– Баща ми все ми казва: „Фокусирай се върху едно нещо!“ Но…как?

Моята същност няма никаква представа как се прави това. Не си спомням да е имало момент в живота ми, когато да съм правил само едно нещо, без това да ме отегчи до смърт. Освен с фризьорство се занимавам с градинарство, с интериори, като на шега си построих една малка къщичка в планината (бел. ред. планинският дом на Емо се слива с пейзажа наоколо и е изцяло решен в естествени материали), правя декоративни мазилки, обичам да работя с дърво, глина, камък, свиря на ударни инструменти, рисувам с молив, масло и тънкописец … опитвам различни неща и всички те ми се отдават до някаква степен и не мисля да спирам да се предизвиквам.

Може би не звучи сериозно, но това съм аз. Що се отнася до първия портрет от тази серия, не бих казал, че съм имал някаква предварителна концепция, макар че дълбоко в мен има една искрица, която ме е карала да вярвам, че все някога ще започна да изразявам емоции единствено чрез изкуство.

„Разпад“ на Емил Иванов – част от изложбата му „Механика на вътрешностите“, която може да бъде видяна от 26-и март до 5-и април в Hola на бул. „Борис III“ 3 в София. Репродукции: Симеон Леви

– Казваш, че картините ти са портрети не на физически образи, а на състояния.
– Да, макар че някои от картините ми приличат на портрети, за други не мога да кажа на какво приличат. За мен е изключително сложно да обясня какво точно се е случило в момента на рисуването.

Това, което мога да кажа със сигурност е, че изписването или изрисуването на някакво вътрешно състояние е изключително индивидуален процес, но съм сигурен, че би работил и за други.

Всъщност предпочитам да не анализирам картините си. Бих оставил другите да говорят, а аз просто да рисувам.

– Как се рисува състояние?
– Прекрасен въпрос, на който и аз нямам отговор. В трудни за мен ситуации, когато не усещам подкрепа, намирам тази подкрепа в тънкописеца и рисувам, а после разсъждавам какво точно се е случило.

– Кое човешко състояние те плаши?
– Усещането за празнота или равнодушието.

Емоциите, чувствата ни помагат да летим или да потъваме, пречупват ни, каляват ни и ни развиват като материя, като дух. Без чувства е най-страшно за мен.

– А към кое състояние лично ти се стремиш?
– Нямам стремеж към конкретно състояние.

По-скоро внимавам диаграмата да не се изравни прекалено и да остана в НЕсъстояние.

– Тази първа твоя самостоятелна изложба носи натуралистичното заглавие „Механика на вътрешностите“. Какво се опитваш да обърнеш с хастара нагоре?
– „Механика на вътрешностите“ се роди в творчески разговор с майката на моето дете, Биляна Кирилова и беше предложено от нея. Тя е режисьор и сценарист и успя съвсем точно да улови това, което се опитвах да кажа, но, за което не намирах правилните думи.

Колкото до „хастара“ – той си е все нагоре обърнат. Аз просто се опитвам да разбера как и защо, без да се мъча да го връщам на мястото му.

Картина на Емил Иванов от изложбата му „Механика на вътрешностите“, която може да бъде видяна от 26-и март до 5-и април в Hola на бул. „Борис III“ 3 в София Репродукции: Симеон Леви

– Цветът присъства много оскъдно в рисунките ти. Къде не си го спестил и защо?
– Понякога присъства, друг път не – като в живота ни. Доста често цветът е в края при техниката, която използвам.

Понякога проявявам суета и ми се приисква да украся чисто естетически картината, друг път разграничавам пластове, отбелязвам важни детайли с цвят. Но ако продължа да разсъждавам, ще се родят още много ненужни обяснения.

– „Човекът като конфигурация, която никога не достига завършеност… като динамичен механизъм, в който психическите процеси предшестват и моделират формата, “ така описваш идеята зад твоите платна. Какво те кара да вярваш, че мисълта може да промени материята?
– Огледайте се, динамиката в която съществуваме постоянно и крайно се променя и то не само механично. Според мен ние хората, които живеем в 21-ви век, нямаме особено право на избор по отношение на времето, с което разполагаме, за да реализираме един завършен цикъл за каквото и да било.

Толкова скоростно се променят физическите, психическите, геополитическите, здравословните, религиозните, метафизичните, космическите и какви ли още не параметри на света навън и вътре в нас, че според мен няма шанс някой да достигне каквато и да било завършеност, а ако успее, ще е само за миг.

„Пулс“ на Емил Иванов – част от изложбата му „Механика на вътрешностите“, която може да бъде видяна от 26-и март до 5-и април в Hola на бул. „Борис III“ 3 в София. Репродукции: Симеон Леви

– Какво е отношението ти към изкуствения интелект?
– Намирам го за полезен в някаква степен. Но съм раздвоен по отношение на това какво ни предстои в дългосрочен план. Виждам как хора губят работа, позиции, как се сриват цели бизнеси, забелязвам и темповете, с които се развива и честно казано съм доста объркан.

Едно е сигурно – и тази система е все още на парчета и се надявам така да си остане.

– Ще се справи ли изкуственият интелект с разчитането на знаците, които си вплел в твоите портрети и за които казваш, „че са следи от мисъл, изпреварила езика.“
– Справя се изненадващо добре, поне за мен. Смятах го за по-плосък.

– Пространството Hola, в което си избрал да представиш дебютната си изложба, не е традиционна галерия. Да очакваме ли изненади там?
– Естествено. Погрижил съм се за собствения си комфорт. Подкрепен съм от всички важни за мен хора, така че в това пространство да се усеща уютът, който имам вкъщи.

Това е огромно за мен събитие, тъй като в никакъв случай не се възприемам като художник и честно казано, ако се бях изтъпанчил в някоя помпозна галерия щях да се чувствам като кръгъл идиот.

Колкото до изненадите, те няма да са изненади, ако ги разкажа, дори смятам, че в анонса за събитието в социалните мрежи съм споделил прекалено много.

– И за финал, можеш ли да ни кажеш какво разбра за човека след това твое спускане надълбоко в човешката психика?
– Вече няколко пъти съм го казвал, но ще го повторя. Според мен, ние човеците сме на съставни части и само временно успяваме да закрепим някоя система – да нагодим някой и друг ъпдейт към софтуера и когато някой ни попита „Как си“?, често казваме едно дежурно „Супер“. Но искам да споделя нещо по-важно.

Няма значение колко цял или разглобен се чувствам, няма значение в какво състояние съм, това, което има значение е, че съм свободен, че мога да споделям мисли, преживявания, картини…

Интервю на Евелина ИВАНОВА

Дебютната изложба на Емил Иванов „Механика на вътрешностите“ е от 26-и март до 5-и април в Hola на бул. „Борис III“ 3, София