Да останем здрави и с бистър ум е цел за повечето хора с напредването на възрастта. Една специфична група, известна като „супер възрастни“ (SuperAgers), изглежда е овладяла това изкуство, запазвайки своите способности дори в най-късните си години. Терминът е създаден от учени в Северозападния университет в САЩ, които го дефинират като „хора над 80-годишна възраст, чиято памет е сравнима с тази на индивиди, които са с поне три десетилетия по-млади“. Техният университет е една от малкото институции в света със специализирани програми за изследване на този феномен, предават от Huffpost.
Експертите подчертават, че „супер възрастните“ не са просто хора, които живеят дълго. Основната разлика се крие в състоянието на мозъка им. Проучванията показват, че мозъците на тези хора приличат на тези на много по-млади индивиди. При тях се наблюдава значително по-малка загуба на мозъчен обем в сравнение с техните връстници, които просто се радват на дълголетие. Например, един 87-годишен човек може да е дълголетник, но мозъкът му да съответства на възрастта му, докато при „супер възрастния“ той е значително по-запазен.
Тамар Гефен, асистент-професор в Центъра за когнитивна неврология и болест на Алцхаймер към медицинския факултет „Файнбърг“, отбелязва, че „няма магическа рецепта за превръщане в „супер възрастен“ – поне не все още“.
„Както повечето неща в живота, това е комбинация от биология, среда и лични избори“, казва тя. Според Дженифър Ейлшайър, доцент по геронтология в Университета на Южна Калифорния, „супер възрастните“ споделят някои общи черти. „Ние възприемаме „супер възрастните“ като хора, които достигат 85 години, тоест надхвърлят средната продължителност на живота за своето поколение. За нас обаче те не са просто дълголетници, а хора, които са запазили високо ниво на физическо, когнитивно, психологическо и социално благополучие.“
Начините, по които те постигат това, могат да бъдат много различни. „За някои това е да пият по бира вечер. За други е пълното въздържание от пороци. Някои все още управляват успешен бизнес, докато други са пенсионери от години“, обяснява Гефен. „Предполагам, че общият знаменател е, че повечето изглеждат социално активни или се занимават с непрекъсната, смислена дейност. Но има и изключения.“ Въпреки че няма точна пътна карта, учените открояват няколко полезни навика, които всеки може да възприеме, за да подсили своите когнитивни и физически функции в по-късните години от живота си.
1. Движете тялото си редовно
„Множество изследвания показват, че ежедневното движение е свързано както с дълголетието, така и със здравословното остаряване“, казва Ейлшайър. „Не използвам думата „упражнение“, защото тя често се свързва с фитнес или тичане. Тук става дума за дейности като градинарство, занаяти или работа из къщата.“ Дори ходенето пеша се брои, като основната цел е да се избягва заседналият начин на живот.
2. Участвайте в социални дейности
Хората, които остаряват добре, редовно общуват – било то със семейство и приятели, чрез доброволчество или с колеги на работното място. Изследванията потвърждават, че хората със силни социални връзки живеят по-дълго и се радват на по-добро когнитивно и физическо здраве. Изграждането на стабилна социална мрежа е ключова част от здравословното остаряване.
3. Ограничете стреса, който можете да контролирате
Животът е изпълнен със стрес – работа, пари, здравословни и семейни проблеми. Но за да поддържате мозъка и тялото си в добра форма, е важно да намалите ненужното напрежение. „Някои от „супер възрастните“ споделят, че просто не са се замесвали в драмите на другите и са се старали да не се ядосват и стресират излишно“, казва Ейлшайър. „Прави ми впечатление, че те съзнателно са избягвали стреса, доколкото е възможно – не са си го създавали сами.“
4. Предизвиквайте мозъка си
Според Ейлшайър когнитивната стимулация също е от решаващо значение. „Никога не е твърде късно да научите нов език, да започнете да свирите на инструмент или да правите нещо, което наистина ви предизвиква умствено“, казва тя. Ключът е дейността да бъде стимулираща и интересна лично за вас. Според Гефен, ако дадена задача, като например решаването на кръстословица, предизвиква паника, по-добре е да не се занимавате с нея.
5. Отделяйте време за нещата, които ви носят удоволствие
Въз основа на прочетената научна литература и разговорите си със „супер възрастни“, Ейлшир обобщава, че тези здрави хора в напреднала възраст са „хора, които правят нещата, които ги карат да се чувстват щастливи и удовлетворени“. Гефен подкрепя това мнение: „Ако човек има възможност, една от препоръките е да се занимава с дейности, които са ангажиращи, приятни, мотивиращи и не предизвикват стрес.“
