Вторичните ефекти върху инфлацията от войната в Близкия изток вече започват да се проявяват, предупреди в интервю за CNBC Димитър Радев, гуверньор на Българската народна банка и член на Управителния съвет на Европейската централна банка (ЕЦБ).
Според Радев, първоначалният скок в цените на енергията – причинен от удари по инфраструктурата в региона, затваряне на Ормузкия проток и ограничени доставки – сега се прехвърля към по-широки цени чрез по-високи разходи за производство, транспорт и услуги.
„Вторичните ефекти са това, което ни тревожи най-много в момента“, заяви Радев. „Виждаме признаци, че повишените енергийни цени започват да се отразяват в заплатите, преговорите за колективни договори и цените на услугите – това е класическият втори кръг на инфлацията“, коментира той.
Радев подчерта, че ЕЦБ е в режим на „бдителност“ и ще наблюдава внимателно индикатори като:
– Инфлация в сектора на услугите
– Динамика на заплатите
– Промени в печалбите на компаниите
– Ширина и честота на повишенията на цените в потребителската кошница
Радев отбеляза, че базовата прогноза на ЕЦБ за инфлацията в еврозоната за 2026 г. е около 2,6%, но при продължителни смущения в доставките на енергия тя може да се повиши значително – до 3,5-4,4% според различни сценарии.
„Конфликтът прави перспективата значително по-несигурна“, каза той. „ЕЦБ е готова да реагира, ако вторичните ефекти се засилят и инфлацията се отклони трайно от целта от 2%.“
Интервюто подчертава промяната в тона на ЕЦБ след войната с Иран – от очаквания за стабилни или намаляващи лихви към готовност за по-строга политика, ако енергийният шок се окаже траен. Това се случва на фона на рекордно високи цени на петрола (над $110-112 за барел Brent) и газ, които вече влияят върху европейската икономика, особено в енергоемки сектори и зависими от внос държави като България.
