Геополитическото напрежение вече оказва пряко влияние върху икономическите процеси и не може да бъде разглеждано като външен фактор. Това заяви управителят на БНБ Димитър Радев по време на среща с ръководители на дипломатически мисии в София.
По думите му военните конфликти и заплахите за ключови транспортни маршрути се отразяват директно върху инфлацията, цените на енергийните ресурси, условията за финансиране и общото икономическо доверие. Най-силен остава ефектът върху енергийните пазари, но отражението се пренася и върху търговията, инвестициите и потреблението.
Радев подчерта, че глобалната несигурност остава висока, а възможните сценарии за развитие на икономиката стават все по-широки. Според него инфлацията в България може да достигне около 3,7% през 2026 г., но при по-негативно развитие на енергийните пазари тя може да се повиши с до 1,2 процентни пункта.
Въпреки външните рискове, българската икономика запазва стабилност – с положителен растеж, устойчив пазар на труда и добре капитализирана банкова система. В същото време обаче ефектите от предишния инфлационен натиск продължават да се усещат както от домакинствата, така и от бизнеса.
Управителят на централната банка обърна внимание и на вътрешнополитическата ситуация. Според него честата политическа нестабилност и кратките управленски хоризонти отслабват последователността на реформите и създават допълнителни икономически рискове. „В среда на висока външна несигурност всяка вътрешна неяснота има цена“, подчерта той.
Като основни приоритети Радев очерта необходимостта от стабилност, доверие и адаптивност. Той подчерта, че фискалната дисциплина трябва отново да бъде водеща, а икономиката да се насочи към по-висока производителност, иновации и енергийна устойчивост.
Според него с членството си в еврозоната България навлиза в нов етап, в който отговорността за икономическата политика нараства, а успехът ще зависи от ефективното управление и последователното провеждане на реформи. В заключение Радев отбеляза, че ключовият въпрос вече не е посоката на страната, а способността тя да бъде следвана устойчиво в условията на нарастваща глобална несигурност.
