Всяка пролет в Европа идва период, в който много дейности временно спират заради поредица от празници – Великденски понеделник, Деня на труда, Възнесение Господне и Петдесетница, които се струпват между март и май. Европейците средно разполагат с двуцифрен брой официални празници годишно, но както показва примерът на Дания, всеки почивен ден има своята икономическа стойност.
Икономистите, както и някои работодатели, отдавна си задават неудобния въпрос: каква е реалната цена на платените почивни дни за служителите?
Дания даде ясен отговор през 2024 г. Правителството премахна Големия молитвен ден (Store Bededag) – почти 340-годишен лутерански празник, отбелязван в четвъртия петък след Великден – не по религиозни причини, а за да финансира военните разходи. Според изчисленията на Копенхаген, това решение ще донесе около 3 милиарда датски крони (400 млн. евро) допълнителни приходи годишно, които ще помогнат страната да достигне целта на НАТО за разходи за отбрана от 2% от БВП.
Решението беше прието от парламента през февруари 2023 г. и влезе в сила година по-късно, като предизвика протести и вълна от неофициални болнични в деня, който вече не беше празник. Това остава един от най-ясните съвременни примери как правителство поставя конкретна цена на един почивен ден, пише Euronews.
Дания не е единствената страна, предприела подобни мерки. През 2012 г. Португалия премахна четири официални празника – два светски (Деня на републиката и Деня на възстановяване на независимостта) и два религиозни (Корпус Кристи и Вси светии) като част от програмата за икономии след кризата. През 2016 г., след стабилизиране на финансите, празниците бяха възстановени.
Икономистите, които изследват португалския случай, отбелязват, че е трудно да се изолира точният ефект от премахването на празниците, тъй като мярката е част от по-широк пакет реформи. Въпреки това логиката е същата като в Дания – при ограничени бюджети официалните празници започват да изглеждат като разход, който може да бъде намален.
Най-сериозните международни доказателства идват от изследване на икономистите Лукас Росо и Родриго Вагнер, цитирано от Международния валутен фонд през 2023 г. Те анализират данни от около 200 държави в периода 2000-2019 г., използвайки ситуации, при които официален празник се пада през уикенд и не се компенсира с почивен ден. Така се получава допълнителен работен ден, който позволява да се измери ефектът върху икономиката.
Според тях всеки допълнителен почивен ден води до загуба на около 0,08% от годишния БВП. Това е приблизително наполовина от очакваното според стандартните трудови изчисления, тъй като част от загубите се компенсират чрез разходи в туризма и услугите.
Ефектът е най-силен в индустрията, докато в сектори като добив и земеделие почти не се усеща, тъй като те продължават работа независимо от празниците.
В големите икономики ефектът е значителен. Например през 2024 г. БВП на Германия надхвърля 4,3 трилиона евро, което означава, че един пропуснат работен ден струва около 3,4 милиарда евро загубено производство годишно, преди да се отчетат компенсиращите фактори.
По-малките икономики губят по-малко в абсолютна стойност, но пропорционално ефектът е същият, а често те имат повече празници.
Разликите между страните в ЕС са съществени. Според данни на европейската мрежа за заетост EURES, Литва и Кипър имат по 15 официални празника годишно. В другия край е Германия с 9 национални празника, макар че отделните федерални провинции добавят свои.
След премахването на един празник, Дания има 10 официални почивни дни – по-малко от средното за ЕС от 11,7 дни, според Евростат.
Тези различия имат реални икономически последици. Според изчисленията на Росо и Вагнер, страна с 15 празнични дни губи около 0,48% от БВП годишно повече в сравнение с държава с 9 празника, преди да се отчетат компенсиращите ефекти.
За Литва, чиято икономика е била около 79 милиарда евро през 2024 г., това означава приблизителна разлика от 360 милиона евро годишно в сравнение с Германия.
Въпреки тези данни икономистите предупреждават, че почивните дни не трябва да се разглеждат единствено като загуба. Според Международния валутен фонд връзката между работното време и производителността не е линейна – колкото повече работят хората, толкова по-ниска става ефективността на допълнителния труд.
Добре отпочиналите служители могат да поддържат по-висока продуктивност през работната седмица. Освен това изследването показва, че повече почивни дни са свързани с по-малко трудови инциденти и по-високи нива на краткосрочно удовлетворение и щастие.
Тези фактори не се отразяват директно в БВП, но са важни за общото благосъстояние на обществото.
Затова, въпреки икономическите аргументи, нито едно европейско правителство не обмисля сериозно масово премахване на официалните празници, тъй като те имат значение не само за икономиката, но и за социалния баланс и качеството на живот.
