Седмицата донесе достатъчно емоции и теми във футбола, а провалът на Италия да се класира за Мондиал 2026 вероятно е най-голямата в глобален план.
У нас кончината на Борислав Михайлов върна лентата към спомени за славни времена в играта за България, а една думичка може да послужи като мост между двете наглед несравними теми. Дузпите.
Италианците отпаднаха след дузпи от Босна в голяма драма в Зеница. Вратарят им Донарума минава за експерт на ударите от 11 метра, но не успя да спаси нито един в случая.
Михайлов преди 32 години паметно отрази два на мексикански изпълнители и помогна България да стигне четвъртфинал на световното в Щатите.
Онзи мач остава знаков, а несъмнено това е и представянето на покойния Боби Михайлов, което е символно за него като футболист.
„Дузпите срещу Мексико“ – това е парола за феновете от поколението, което имаше щастието да види отбора ни на полуфинал на Мондиал и с бронзови медали на гърдите.
„Рулетката на дузпите“ пък е лаф, който е парола за всеки по света – побиват те тръпки, ако се очертава да се случи на твоя отбор. И така да се реши съдбата му след голям мач от елиминации на някое световно или европейско.
Това е най-драматичният, дори инфарктен футболен фрагмент, донесъл през годините много печал, но и страшно много радост.
Но къде е началото му?
Истинското – в един августовски ден на стадиона на Хъл Сити в Англия през 1970 г., когато местният отбор и мощният Манчестър Юнайтед с Лоу, Бест и Чарлтън, не успяват да се победят в полуфинала за регионалната купа „Уокни“.
След 1:1 бият дузпи, защото месеци по-рано английската Асоциация е приела препоръката на УЕФА да въведе новото правило.
И днес ФИФА и УЕФА не отричат това да е първият мач, в който са изпълнени дузпи за определяне на победителя, след като редовното време е завършило без такъв. Няма друга информация някъде в официален двубой да се е случило по-рано в този формат – с по петима изпълнители и точен регламент.
Но същинското раждане на „рулетката на дузпите“ е в гнева на израелските фенове, футболисти и шефове на играта. И в българската еуфория.
Българската радост в най-паметните за нас дузпи – срещу Мексико на осминафинала на световното през 1994 г. Снимки: Getty Images
Ето я и българската следа в цялата история.
На четвъртфинала на Олимпийските игри в Мексико през 1968 г. водим дълго срещу Израел с 1:0 и се виждаме полуфиналисти. Но две минути преди края съперникът изравнява. Резултатът се запазва 1:1 и след продълженията. И се налага да се хвърля монета от 5 песо, подадена на съдията от хора край тъчлинията.
Българският капитан Милко Гайдарски посочва „ези“. И печели! Нашите празнуват по терена, а израелците са бесни. После съставът ни стига финал, където губи с 1:4 от Унгария при скандални обстоятелства, с трима изгонени българи. Но това е друга тема.
В Израел отзивите са направо революционни и гневни. Съставът им е много силен и това е шансът за исторически добро представяне и олимпийски медал. А една монета го отнема – това е тяхната гледна точка.
В европейските медии темата е слабо засегната, но се говори за това, че същата година на финалния турнир на Европейското първенство Италия също печели с хвърляне на монета полуфинала срещу СССР.
Не е много честно, нали? Играят 120 минути, нищо не ги разделя в головете, а едно хвърляне на монета определя кой отива напред.
Случвало се е и в европейските клубни турнири, което оставя горчив привкус за този, който загуби по такъв, определено нефутболен, начин.
И Йосиф Даган, който тогава е функционер на израелската федерация, се залавя за работа. Заедно с колегата му Михаел Алмог, двамата събират на няколко срещи математаци от страната. Показват им футболните правила, обясняват им ситуацията.
Идеята ражда един преподавател в местен университет, който „разписва формулата“, като аргументите и опорните точки са тези:
– Изпълнението от дузпа е достатъчно сложно, но едновременно с това най-лесният начин да вкараш гол.
– Изцяло футболен елемент, в който се изисква майсторство и от изпълнителя, и от вратаря.
– Играчите на полето са десетима, нека половината са представителна извадка за това кой да спечели – и да се бият по пет дузпи.
Даган и Алмог пращат своето предложение в УЕФА и ФИФА, а то е публикувано дори в ежегодното списание на европейската централа, което излиза от средата на 60-те години. Но никоя федерация не бърза да го приеме.
Аржентина в еуфория, Франция – в печал. Реакцията след победното изпълнение на Монтиел, на финала в Катар преди четири години Снимка: Getty Images
В същото време в Югославия са правени вече експерименти с дузпи след мачове, но не организирани и регулярни. Случвало се е в няколко отделни мача в турнири за купи, като се се били по 3 или 6 дузпи, за да определят победител при равенство. Оттам идва и наименованието, което Даган и Алмог предлагат на УЕФА: „Югославски метод“.
Англичаните изпробват първи нововъденението в споменатия мач за „Уокни Къп“ през 1970-а, но това не е точно официална надпревара. УЕФА обаче същото лято е постановила, че дузпи ще има при равенство в общия резултат, в европейските клубни турнири.
През септември 1970-а в Купата на носителите на купи се срещат шотландският Абърдийн и унгарският Хонвед. След 3:1 и 1:3, в Будапеща следват първите дузпи в официален международен мач. Домакините печелят с 5:4, след като история пише Джеймс Форест – първият футболист, пропуснал дузпа в новия формат, вече в официална международна среща.
Два месеца по-късно английският шампион Евертън елиминира Борусия Мьонхенгладбах с дузпи в най-силния турнир след две равенства по 1:1.
Началото е дадено.
На ниво национални отбори УЕФА въвежда правилото за Евро 1976, където всички мачове от финалната четворка завършват наравно! Но в три от тях – двата полуфинала и този за трето място, продълженията стигат да се решат нещата, защото в тях влизат победни голове.
На финала обаче Чехословакия и Западна Германия завършват 2:2 и след 120 минути, та идат първите дузпи с решаващо значение в голям мач на национални тимове. И то – за европейското злато!
Всичко започна с Паненка – първите паметни дузпи след равен мач, дали европейската титла на Чехословакия през 1976 г., ще се запомнят с изпълнението на халфа, който копва топката по невиждан начин над Сеп Майер Снимка: Getty Images
Антонин Паненка копва небрежно победната, за да влезе завинаги във фолклора на футбола и с метода на изпълнение, и с историческата победа на чехословаците по новия регламент.
Първите дузпи на световно първенство идват шест години по-късно, когато Тони Шумахер е герой за ФРГ срещу Франция в знаменетия полуфинал в Севиля.
Малко уточнение – той не бива да е на терена по това време, след като е опитал да обезглави Патрик Батистон в продълженията. Нарушението е брутално, но вратарят не е изгонен – неизвестно как и защо.
После парира два френски удара и германците са на финал.
Тони Шумахер спасява удара на Максим Босис и ФРГ се класира на финала на световното през 1982 г. Това е паметен ден – първи дузпи след равенство в елиминационен мач на Мондиал, а самият Шумахер не трябва дори да е на терена за изпълненията Снимка: Getty Images
От тогава изтече много вода и се биха много драматични дузпи, за да се реши мач след реми на голям турнир.
Три пъти световният шампион бе определен по този начин – включително през 2022 г. в Катар, където Аржентина спечели велик финал след 3:3 с Франция в 120-те минути и дузпи.
През 2006-а така триумфира Италия, отново срещу французите. А през 1994-а, когато ние се радвахме на осминафиналната драма с мексиканците, Бразилия вдигна купата по същия метод, за сметка на италианците.
Незабравим остава кадърът с Роберто Баджо, който направи турнира на живота си и заведе „скуадрата“ до там.
За да изпусне от 11 метра на финала.
Тъжната фигура на гениалния Роберто Баджо след изпусната последна дузпа за Италия спрещу Бразилия във финала през 1994 г. Снимка: Getty Images
Но само той ли е? Колко звезди се проваляха в уж най-лесния удар, когато напрежението е смазващо?
Общо 35 пъти мачове от световни първенства са се решавали по този начин. Най-дългата серия е първата – 12 дузпи трябваха на ФРГ да бие Франция в споменатия екшън в Севиля през 1982 г. Само четири стигнаха за най-скоростната победа – пак на германците, четири години по-късно за 3:1 над Мексико.
В 11 случая най-важният мач в клубния футбол завършваше по този инфарктен сценарий. Купата на европейските шампиони за първи път бе решена с дузпи през 1984 г. в Рим, където Ливърпул измъкна трофея от Рома на неговия стадион именно така.
Последваха култови финали – през 1986-а Хелмут Дукадам спаси четири удара и Стяуа взе купата, разплаквайки Барселона. Или пък Истанбул от 2005-а, когато след изумителното 3:3, полякът Йежи Дудек донесе трофея на Ливърпул, спасявайки дузпа на актуалната „Златна топка“ Андрий Шевченко.
И още, и още…
Българските отбори също през годините страдаха и празнуваха след дузпи неведнъж.
Лудогорец влезе в Шампионската лига по този начин, при това без вратар на вратата – помните геройствата на Моци срещу Стяуа. Левски и през този сезон го направи срещу Апоел Беер Шева, още на старта на европейските си приключения.
ЦСКА стигна третия си европейски полуфинал в Купата на купите през 1989 г. пак с дузпи, елиминирайки като гост Рода от Нидерландия. Случаи – колкото искате.
Но началото, или поне раждането на идеята за промяна, дойде с избора на Милко Гайдарски на онова „ези“ през 1968 г. в Мексико.
И с яда на израелците, че паднаха в мач, в който реално не бяха победени в резултата.
Даниеле де Роси забива мощно топката в мрежата на Франция при дузпите, решили световната титла през 2006 г. „Скуадра адзура“ показа по-здрави нерви и спечели Снимка: Getty Images
Италия спечели европейската корона през 2021 г. на „Уембли“ пак след дузпи – срещу домакините от Англия на финала Снимка: Getty Images
Символът на победата срещу мексиканците – Боби Михайлов спаси две дузпи и България отиде на четвъртфинал на Мондиал 1994 Снимки: Getty Images
