Азиатските държави се борят с остра горивна криза, предизвикана от войната с Иран, която започна на 28 февруари 2026 г. и доведе до почти пълно блокиране на Ормузкия проток. Регионът купува над 80% от суровия петрол, който обикновено минава през протока, и сега е на първа линия на удара – с празни бензиностанции, паническо купуване и рязко поскъпване на горивата.
Много правителства обръщат поглед към правилата от ерата на COVID-19 и енергийната криза след руската инвазия в Украйна, пише „Ройтерс“. Международната агенция по енергетика (МАЕ) вече препоръчва работа от вкъщи и ограничаване на полетите, за да се намали потреблението на петрол. Изпълнителният директор на МАЕ Фатих Бирол посочи, че Европа успешно е прилагала подобни мерки по време на енергийната криза след 2022 г., без да се налага да гаси осветлението.
Много от държавите в региона вече предприеха конкретни мерки:
Южна Корея стартира публична кампания за пестене: по-кратки душове, зареждане на телефони през деня и пускане на прахосмукачки през уикенда. Енергийният министър Ким Сунг-хуан заяви, че работата от вкъщи е „добра идея“ и правителството ще я обсъди сериозно с другите министерства.
Филипините съкратиха работната седмица в част от държавните учреждения, а президентът Фердинанд Маркос обяви национално извънредно положение заради „непосредствена опасност“ за енергийните доставки.
Пакистан затвори училищата за две седмици и насърчи работа от вкъщи като част от мерките за икономия на гориво.
Шри Ланка обяви сряда за почивен ден всяка седмица, за да се съхранят за по-дълго наличните запаси от гориво.
Сингапур призовава гражданите и бизнеса да преминат към енергийно ефективни уреди, да използват електромобили и да вдигнат температурата на климатиците.
Тайланд – премиерът Анутин Чарнвиракул нареди на държавните служители да отменят чуждестранни командировки, да поддържат климатиците над 25°C, да избягват костюми и вратовръзки, да ползват стълбите вместо асансьори и да работят от вкъщи.
Япония ще отпусне до 800 млрд. йени (около 5 млрд. долара) от резервни фондове за субсидии, с които да задържи средната цена на бензина около 170 йени за литър. Мярката може да струва до 300 млрд. йени на месец.
В режим „икономии“ влязоха и Нова Зеландия и Австралия
Нова Зеландия ще предоставя по 50 новозеландски долара (около 29 долара) седмично на семейства с ниски доходи, засегнати от шока на цените на горивата.
Австралия удвои глобите за спекулативно вдигане на цените на горивата, след като стотици бензиностанции – особено в отдалечените райони – останаха без бензин заради паническо купуване.
Няколко държави вече освобождават петрол и дизел от стратегическите си резерви и временно отпускат стандартите за качество на горивата, за да увеличат предлагането. МАЕ одобри рекордно освобождаване на около 400 млн. барела от стратегическите запаси.
Въпреки тези мерки анализатори предупреждават, че централните банки са изправени пред класическа дилема: покачващата се инфлация и потенциално отслабване на растежа. Някои азиатски централни банки вече повишиха лихвите заради енергийните рискове.
Азиатските правителства се надяват, че комбинацията от пестене на енергия, субсидии и мерки от COVID-епохата ще помогне да се смекчи ударът, докато ситуацията в Близкия изток не се стабилизира.
