Чуйте статията:
Г-н Александър Илиев е от хората, които трудно се побират в обичайните представи за управител на болница. Той не обича официалното „Вие“, не стои затворен в кабинет и познава персонала в болницата не само по име, но и по характер. За него доброто управление не се изчерпва с упражняването на йерархични отговорности, а се корени в изграждане на баланс в отношенията между хората. Затова и най-много държи на нещо, което все по-рядко се среща – работна среда, в която има доверие, споделена отговорност и чувство за обща кауза. На вид простички неща, които обаче се оказват трудни за постигане в системи с твърда структура и сложни зависимости. Но не и невъзможни.
Именно тази атмосфера на взаимно уважение, ясни роли и общ фокус върху грижата – както за работещите, така и за пациента, е визитната картичка на г-н Илиев и една от причините той да бъде сред успешните ръководители на една от най-новите ни болници – столичната Acibadem City Clinic УМБАЛ Ортопедия.
Разговорът ми с него тече повече като изповед, отколкото като интервю. Темите изхождат логично една след друга и журналистическите въпроси постепенно се стопяват, очертавайки един естествен разказ за пътя, убежденията и начина, по който се изгражда среда, в която медицината остава преди всичко човешка.
Личната история
Влизането ми в болничния свят стана напълно случайно. През 2018 г. останах без работа. Преди това бях на много добра позиция в голяма търговска верига – бях малко над 25-годишен, карах чисто нова служебна кола, получавах добра заплата. Отстрани всичко изглеждаше идеално, но това беше най-омразната работа, която съм имал. Всеки ден, когато тръгвах натам, усещах, че дните ми са преброени, но не заради натоварването, а заради средата – ниско интелигентна и токсична. Тогава за първи път си дадох сметка, че материалните придобивки не определят щастието на човек. Определят го средата и смисълът на това, което правиш. Един ден трябваше да замина на служебно пътуване, но вместо това оставих ключовете за колата и напуснах. Повече от половин година бях без работа.
Точно тогава Acibadem City Clinic УМБАЛ Токуда обяви, че търси човек за позиция, която беше нова за България – дежурен мениджър. Това е човекът, който поема управлението на болницата през нощта и през уикендите, когато няма административен персонал. Кандидатствах, без изобщо да знам как функционира една болница. Казах го честно и на интервюто, но изразих увереност, че до шест месеца няма да има по-подходящ човек от мен за тази работа. Дадоха ми шанс и аз не го проиграх. Четях по цели нощи – закони, наредби, вътрешни правилници, медицински регламенти и постепенно започнах да свързвам написаното с това, което се случва на практика. Така за по-малко от половин година започнах да разбирам как функционира една болница и в крайна сметка останах там четири години. Последва покана да се присъединя към УМБАЛ „Свети Иван Рилски“, където имах честта и удоволствието да срещна изключителни хора и професионалисти. И до ден днешен поддържаме прекрасни отношения, а с част от тях продължихме споделеният си професионален път и тук – в новата болница.
За егото
И до днес продължавам да се опирам на хората около мен. Има колеги, на които съм разчитал през годините и продължавам да го правя. Човек не може и не трябва да знае всичко. Но трябва да знае какво да прави, когато не знае нещо. Аз питам. Проверявам. Чета. Затова съществуват специалисти във всяка област – за да кажат кое как се прави. Никога не съм се притеснявал да задам въпрос, защото съм убеден в едно – позицията не определя човека, човекът определя позицията. Пътят ми ме срещна с много хора и с времето забелязах нещо любопитно – тези, които смятат, че титлата им ги прави авторитет, обикновено се провалят. И не само професионално, но и в очите на колегите си.
Йерархията, разбира се, съществува и няма как да бъде условна. В една болница тя е необходима. Но това не означава, че управлението трябва да се опира само на нея. Ако се водиш единствено от позициите в структурата, много бързо ще стигнеш до грешни решения. Много по-важно е да знаеш на кого можеш да се довериш и да се опираш на знанието на хората около теб. Йерархията е рамка, но реалното управление се случва чрез хората.
За неформалното общуване
Това, че не обичам да ми говорят на „Вие“, е въпрос на личен избор и на усещане за средата, която искам да създам и да поддържам. За мен има и един много важен принцип – без значение къде стоим в йерархията, администрацията в една болница е обслужващ персонал на лекарите. Аз съм обслужващ персонал на лекарите. Причината е проста – болницата съществува, за да лекува. Приходите й идват от медицинската дейност, а тази дейност се извършва от лекарите. Затова те трябва да се чувстват спокойни, уважавани и подкрепени. Нашата задача като администрация е да им осигурим добра работна среда, възможност за академично развитие и достойни условия на труд. Лекарите трябва да се чувстват добре, защото те изкарват нашите заплати. И ако някой директор твърди, че той изкарва парите на болницата, това просто не е вярно.
За екипа
Една болница е толкова добра, колкото е добър екипът ѝ. В нашия случай това е екипът на д-р Николай Тивчев – един от най-добрите ортопед-травматолози в страната, който дълги години е изграждал около себе си силна професионална общност. Когато болница „Сердика“ беше продадена, започнахме разговори с тях и предложихме условия за работа. В крайна сметка той дойде при нас заедно с целия си екип от лекари, операционни и медицински сестри, рехабилитатори, санитари и дори регистратори. С част от тези хора работи откакто започва професионалния си път преди 30 години, като това е едва третото му работно място. Това е огромна сила, защото когато един екип е работил години наред заедно, между хората вече има доверие, синхрон, сплотеност и добър баланс между сериозността, която професията изисква, но и приятелството и смехът, които са ключови за менталното здраве на всеки в колектива.
Относно това, че светът се глобализира и интегрира, включително медицината, пациентите в България трябва да знаят, че тук няма да получат по-лоша медицинска грижа, отколкото навън. Лекарите в България пътуват, световно признати са, някои от тях пишат протоколите, по които се работи в цял свят и нека хората знаят, че спокойно могат да изберат българските лекари за тяхното здраве. А нашите лекари развиват научна дейност и много често техни доклади биват представяни на световни конгреси. Част от тях са ортопед-травматолозите д-р Тивчев, д-р Бисер Бочев, доц. Александър Пешев, д-р Стайко Маринов, д-р Димитър Лашков, д-р Кристина Цветкова, ендокринологът д-р Ивета Недева, анестезиолог-реаниматорите д-р Ивайло Серкеджиев и д-р Боряна Мартинова и още, и още.
За новата стара болница
В сградата на ул. Околовръстен път 127, която поехме през 2025 г, първоначално се развиваше кардиологична дейност. За да я превърнем в ортопедично-травматологичен център, трябваше да направим сериозна трансформация. Това се случи само за един месец. На 1 май кардиологичният екип се изнесе, а на 1 юни ние започнахме дейност. Част от апаратурата беше достатъчно добра и я запазихме, но добавихме и ново оборудване. Операционните зали бяха преустроени така, че да отговарят на стандартите на ортопедията и травматологията. Днес разполагаме с четири операционни и правим около десет операции на ден. Само до края на годината след откриването броят им надхвърли хиляда. Разполагаме с 10-12 лекари със специалност, които извършват операциите и 5-6 лекари-специализанти. Трябва да отбележим, че като водещ ортопед, д-р Тивчев прави повечето операции, но в същото време обучава и дава път на по-младите си колеги – нещо, което на практика, за съжаление, не е много често срещано в гилдията
За спортната медицина
Много се гордеем със Специализирания център по спортна медицина, който развиваме под ръководството на д-р Бисер Бочев. Той е утвърден артроскопист и дълги години е бил лекар на националния отбор по футбол, както и на редица клубни отбори. Освен това е член на Медицинската Комисия на УЕФА, като вече трети мандат участва активно в разработката на медицинските политики на Европейската футболна централа и има богат международен опит.
Амбицията ни е силно да развием това направление както в областта на спортната хирургия, така и в диагностиката и възстановяването на спортисти. В тази посока ще използваме и международните контакти на д-р Бочев, за да каним световноизвестни специалисти по спортна медицина. Идеята е те да демонстрират съвременни оперативни техники, нови подходи в спортната хирургия и да обменят опит с нашия екип. Това е част от стремежа ни болницата да бъде място, в което се прилагат най-новите практики и се развива активно професионално обучение.
За ортопедията
Много хора подценяват ортопедията като специалност, но това е една от областите в медицината, в които пациентът усеща най-бързо резултата от лечението. Човек с тежка артроза на тазобедрената става живее с постоянна болка, силно ограничено движение. След операция за смяна на ставата качеството на живот се променя почти веднага. Пациентът започва да ходи, движи се свободно, връща се към нормалния си ритъм на живот. При нас раздвижването с помощта на рехабилитатор стартира още от същия или най-късно от следващия ден. И това е една от най-видимите трансформации, които медицината може да даде.
За медицинските рискове и стандарти
Ние сме един от основните центрове за ревизионна хирургия – това са операции, при които вече поставена изкуствена става трябва да бъде коригирана или подменена. Решението за това се взема след задълбочени микробиологични и патологични изследвания, които показват дали има инфекция, механичен проблем или друго усложнение. Лидери в това направление са д-р Тивчев и колегата му д-р Стайко Маринов, който е един от малцината специалисти на Балканите, фокусирани върху перипротезните инфекции с основна цел – избягване на ампутация и съхраняване на собствения крайник.
В ортопедията има няколко международно утвърдени показателя, по които се оценява качеството на хирургичната интервенция и безопасността на пациента по време и след нея. Един от тях е наличието на инфекция в областта на протезата в рамките на първите 30 дни след операцията. Това е сериозно усложнение, което изисква бърза диагностика и лечение изключителни знания и опит, защото при забавяне или грешна преценка може да доведе до тежки последствия за пациента, а понякога и до смърт.
Друг важен показател е рискът от падания по време на болничния престой. При хората със сменена става това може да компрометира резултата от операцията. Затова при нас всяко движение в първите дни след интервенцията се извършва с помощта на медицински персонал – рехабилитатор или медицинска сестра. Дори придвижването до тоалетната става с придружител.
Третият риск е тромбоемболизмът – образуване на тромб, който може да достигне до белия дроб и да причини запушване на белодробна артерия. За да се предотврати това, пациентите се наблюдават внимателно и при необходимост се използва образна диагностика.
Друг фактор, който следим, е появата на декубитални рани. Те също могат да се инфектират и да усложнят възстановяването. Затова постоперативната ни програма включва ранно раздвижване и активно наблюдение на пациента.
Има и още един индикатор за качеството на хирургията – необходимостта от кръвопреливане по време на операцията. Когато операцията е извършена по щадящ начин и кръвозагубата е минимална, кръвопреливане обикновено не се налага. Това е знак за добра оперативна техника и внимателен хирургичен подход.
За избора на става
Изборът на изкуствена става е деликатен и многопластов въпрос, в който медицинската преценка и качеството на импланта трябва да вървят ръка за ръка. В нашата практика сме избрали да работим с висок клас импланти, защото смятаме, че при интервенция, която трябва да служи на пациента дълги години, компромисът с качеството не е добра стратегия.
Решението винаги се взема в лекарския кабинет след диагностика и подробен разговор с пациента. Когато човек разбере какво е състоянието му и какъв резултат може да очаква в дългосрочен план, обикновено сам достига до извода, че качественият имплант е най-разумното решение.
Здравната каса реимбурсира част от стойността на ставата, но тази сума не покрива реалната ѝ цена. Затова понякога се налага доплащане. Въпреки това, в практиката ни не се е случвало пациент да се откаже от операцията по финансови причини, както и такъв, който да поиска най-евтината става. Когато става дума за възстановяване на движението и качеството на живот, хората разбират, че медицината често изисква по-сериозен ресурс. Но понеже всеки идва със своята история, ако се случи някой да не може да заплати импланта веднага, се опитваме да намерим човешко решение и да позволим заплащане на по-късен етап. Това не е правило, но е въпрос на отношение, защото в основата на медицината стои преди всичко човекът. А ние не бихме искали да връщаме никого, без значение дали може да си плати сега и веднага.
За отношението към пациента
Думата „hospital“ в английския идва от „hospitality“ – гостоприемство. България обаче е възприела източния модел, в който „болница“ носи корена „болка“. Ние се опитваме да работим по първия модел, в който „болницата“ да бъде място на грижа, на уважение, добро посрещане и на човешко отношение, тъй като пациентът идва с проблем, страх и болка. Ако го посрещнеш с разбиране и емпатия, той ще ти има доверие. А доверието е основата на всяко лечение.
За болницата като място на обгрижване
Ще влезем в отделенията, за да видиш какви грижи и условия се осигуряват не само за пациентите, но и за медицинския персонал. Когато става дума за здравето, всеки човек иска най-доброто. Но в една болница стойността на тази грижа рядко се вижда на пръв поглед. Тя е в нивото на хигиената, в постоянната дезинфекция, в апаратурата, в климатизацията, в условията на труд и най-вече в работата на хората.
Всичко това струва значително повече от онова, което се вижда като леглова база. Затова и т.нар. доплащания често са неизбежни – системата е недофинансирана. За шест дни болничен престой по клинична пътека за ортопедична операция Касата заплаща около 1000 евро, без стойността на импланта. В тази сума трябва да се поберат трудът на лекарите, изследванията, диагностиката, медикаментите и цялата организация на лечението.
Болничното лечение отдавна не е просто процедура. То е цялостната грижа, която пациентът получава – от посрещането до възстановяването. Да смениш става може да се направи на много места. Разликата е в средата и отношението, които превръщат лечението в истинско обгрижване.
За чуждите езици и младите лекари
Имаме лекарка, която говори шест езика, а повечето от колегите владеят поне два. За мен това не е просто умение, а знак за по-широк мироглед. Лекарите ни са млади, пътуват често на конгреси, обменят опит и се обучават в най-съвременните оперативни техники. Точно този контакт със света разширява професионалния им хоризонт. А владеенето на езици има и чисто практическа стойност – улеснява комуникацията с пациента, обясняването на диагнозата, на рисковете и на очаквания резултат от лечението.
Залагаме съзнателно на млади хора, защото в тях е бъдещето на медицината. Те носят нови знания, техники, хъс и онази естествена емпатия, която поддържа жив духа на професията. Доверието е важно – затова даваме на младите реални отговорности и възможност да се развиват. Например, назначили сме лекар-специализантът д-р Александър Петров за административен лекар на Отделението. Така, когато на младите им се даде посока и шанс, те често надскачат собствените си очаквания.
За микроклимата
Най-простата истина е, че всичко започва от атмосферата. Когато лекарите работят спокойно и се концентрират върху медицинската част, когато администрацията е в помощ, а не пречка, когато хората знаят къде започва и къде свършва тяхната работа и си имат доверие, това неизбежно се пренася върху пациента. В нашата болница това се усеща. Екипът на д-р Тивчев работи леко с пациентите. Имаме рейтинг 4.9 от 5 звезди в Google, базирано на реални пациентски мнения, което ни поставя на едно от първите места по удовлетвореност в странатаи това не е само заради медицината. Това е резултат от отношението. Сестрите са изключителни, лекарите работят много близо до пациентите, често се сприятеляват с тях по време на престоя. Има болници, в които пациентите дори не познават оператора си. При нас това няма как да се случи, защото изхождаме от веруюто, че медицината в основата си е хуманизъм. Ако няма пациенти, няма и смисъл ние да съществуваме.
