От премиерата си насам, поредицата „Спешни случаи в Питсбърг“ се нарежда в топ 3 на най-гледаните заглавия в стрийминг платформата HBO Max в световен мащаб, като печели и отлични отзиви от критиците, включително 95% рейтинг в Rotten Tomatoes.
„Спешни случаи в Питсбърг“ предлага реалистичен поглед към предизвикателствата, пред които са изправени здравните работници в днешна Америка, през очите на героите на първа линия, работещи в съвременна болница в Питсбърг. По един нов епизод дебютира всеки петък в HBO Max.
Сред новите попълнения във втория сезон на медицинския сериал е и младата актриса Летиша Холард, която влиза в образа на току що завършилата медицинска сестра Ема. За работата на терен, как се справя с трудната терминология и кой от колегите ѝ ѝ е давал най-голям кураж по време на снимачния процес, четете в интервюто ѝ за Life.
Каква беше първоначалната ти реакция, когато те избраха да участваш в сериала „Спешни случаи в Питсбърг“?
Когато чух новината, всъщност бях изненадващо доста спокойна. Обадих се на родителите си и на сестра си и те пощуряха. Те бяха тези, които крещяха и казваха: „О, Боже мой, това е невероятно“. Тогава си помислих: „О, чакай, да, да, така е“. Мисля, че все още бях в шок от новината.
„Спешни случаи в Питсбърг“ предлага реалистичен поглед към предизвикателствата, пред които са изправени здравните работници в днешна Америка Снимка: HBO Max
Има един много мъчителен епизод, в който героинята ти трябваше да се справи с жертва на изнасилване. Как преминаха снимките за теб, колко емоционално изтощителни бяха?
Отнесох се с изключително голямо внимание и грижа в този епизод. Обикновено получаваме сценариите за епизодите около четири дни по-рано. Но за този случай знаех, че ще има някакъв вид сюжет за сексуално насилие около месец и половина по-рано, което беше много различно. Искаха да отида в центровете за сексуално насилие на UCLA в Санта Моника, където се грижат за такива хора, за да видя и да се уча от истинските професионалисти. Така че проучихме много.
Беше наистина невероятно. Отидох с Катрин (актрисата Катрин Ланаса – бел.ред.) и двете имахме много конкретни въпроси за това как протича процедурата, кой е позволено да присъства в стаята, както и какви са реакциите на пациентите и емоционалното преживяване, което може да изпита медицинската сестра. Беше наистина интересно да разбера, че тези случаи не винаги са еднакви, че някои хора идват стресирани, други пък са с ясното съзнание, че искат да кажат през какво са преминали.
Искам хората да знаят за това и да знаят, че както всичко в живота, всеки път е различно. И като човек отдаден на грижите за другите хора е важно да бъдете там като човек, който да помогне и да предостави проучването и грижите, които може.
Как научи толкова много медицински термини?
На терен имаме три медицински книги, с колегите ги прелистваме, учим неща между сцените и усвояваме колкото се може повече медицински знания. Имам късмет, защото в този сезон, макар че трябва да имам знанията от учебника, на някои от практиките и начините за справяне с нещата все още мога да бъда на ниво начинаещ.
По какво си приличаш с героинята си Ема? Има ли нещо конкретно, което правиш като нея в реалния живот?
Мисля, че това, което ме развълнува да играя Ема, е приликата помежду ни – аз току-що завърших „Джулиард“, а тя тъкмо е завършила училище за медицински сестри. И двете преживяваме първия си ден като млади професионалисти заедно.
Дори нейният произход. Израснах в Уисконсин, което е някъде по средата на нищото, в горната част на САЩ. Известни сме с това, че сме трудолюбиви, но и че нямаме много какво да правим там. Затова бях наистина развълнувана да представя чернокожите, които са 1%, много малък процент от расовото малцинство в Средния Запад.
Как изгради героинята си? Коя беше най-вълнуващата част от това да изобразиш човек, толкова мил и толкова наивен, в тази хаотична среда?
Докато работех по сценария, си мислих какво прави Ема интересна и какво е това, което я отличава. В училище научих, че в сериалите и филмите всеки има една и съща вътрешна нужда и всеки се опитва да работи върху едно и също нещо. В сериала забелязах, че много от тези лекари се опитват да покажат, че знаят най-много, че са много интелигентни, познават цялата терминология, знаят точно какво се случва с даден пациент. И си помислих, че това не е целта на Ема. Нейната цел е да осигури най-добрата грижа, да бъде добър човек, който да накара хората да се чувстват по-добре, да осигури външна нежност, за да може самата тя да я почувства вътрешно. И това наистина ме очарова.
В Съединените щати има традиция в снимането на тв сериали за болници, но какво различава „Спешни случаи в Питсбърг“ от останалите и го прави толкова любим на зрителите?
Мисля, че полагаме специални усилия да го направим възможно най-точен от медицинска гледна точка, защото искаме да представляваме медицинските специалисти.
Мисля, че цялата застъпническа дейност, която Ноа и сериалът правят за законодателни промени в САЩ, наистина вдъхновява актьорите. Живях един ден като медицинска сестра и това ме вдъхнови да участвам в стачката на медицинските сестри в Ню Йорк, когато те искаха по-добри условия и защита, по-добро заплащане и болниците да наемат повече медицински сестри, за да могат да предоставят необходимите грижи на своите пациенти.
„Цялата застъпническа дейност, която Ноа и сериалът правят за законодателни промени в САЩ, наистина вдъхновява актьорите“, казва актрисата. Снимка: HBO Max
Имаше ли сцена или епизод от сезона, който много да те е впечатлил, защото е бил изключително близо до реалността?
Мисля, че на всеки актьор може да му се привлече вниманието дори към нещата, които се усещат най-далеч от реалността и да намери малък момент в живота си, който се чувства подобен. Мисля, че най-силно ме засегнаха може би най-травматичните неща, като физическото насилие, което се случва на Ема, не защото непременно се е случило на мен, а защото хореографията на тази битка е фалшива, но тялото усеща какво е да си в подобна дупка. Така че това ти дава незабавна емпатия към случващото се с Ема.
И бях изненадана, гледайки епизода, че все още чувствах това, което чувствах в онзи ден, преживявах го, въпреки че беше фалшиво.
Сериалът предлага много суров и честен портрет на здравната система. Според теб как „Спешни случаи в Питсбърг“ помага да се демистифицира какво наистина се случва зад кулисите в здравеопазването?
Да, мисля, че „Спешни случаи в Питсбърг“ се придържа към фактите. Има сценарист, който е истински лекар. Винаги имаме истински лекар на снимачната площадка. Винаги имаме някои от медицинските сестри като Амбар и Джордан, те са истински медицински сестри, и Нед, който играе Джеси, те са истински медицински сестри.
Така че постоянно имаме хора, които ни казват кое се усеща реално и кое не. И ако не се усеща реално, винаги го променяме.
Твоята героиня все още търси своята позиция като новобранец. Колко важно беше за теб да изобразиш чувството ѝ на уязвимост и несигурност?
Беше много важно. Играейки нов човек на това място, просто няма начин да се подготвиш за първия си ден в спешното отделение. Можете да сте психически подготвени, да имате всички факти, да знаете какво ще се случи, но случаите са много разнообразни. А Ема е някой, който е толкова грижовен, че понякога е трудно да скрие емоциите от лицето си. Надявам се, че хората ще могат да видят себе си малко по-ясно чрез нея, да видят какво е да направиш грешка, защото нямаш опита, просто имаш знанието.
Сериалът е от създателите на „Спешно отделение“. Чувствате ли с екипа натиска да пресъздадете магията на великите медицински сериали от миналото?
Родителите ми са гледали „Спешно отделение“, което, за съжаление, не беше част от моето поколение. Но си спомням, когато моите родители казаха колко са развълнувани от „Спешни случаи в Питсбърг“, защото са големи фенове на „Спешно отделение„. Изгледах го, когато разбрах, че ще играя в сериала, и бях очарована от това как Ноа успя да покаже първия си ден в „Спешно отделение“. Казах си, че ще играя с наистина страхотен актьор и просто се учих и си водих бележки от това как той може без усилие да покаже какво е да преживееш нещо за първи път без думи. Има сцена, в която го виждате да помага на дама и цялата сцена е само на лицето му, но той не казва нито дума и бях много вдъхновена.
За сцена с жертва на сексуално насилие Летиша отишла в центровете за сексуално насилие на UCLA в Санта Моника, за да види и да се учи от истински професионалисти Снимка: HBO Max
Разкажи ми за връзката ви с колежката ти Катрин Ланаса, защото спомена, че тя е била като пътеводна светлина за теб, колкото Дейна е била за Ема. Кои са най-важните неща, на които те научи?
Аз съм щастливка. Колкото беше чест за мен да участвам в сериала, толкова беше чест за мен да мога да се изявявам с Катрин Ланаса. Подаръкът, който ми даде, беше самочувствие. Тя ме хващаше за раменете и казваше: „Можеш го, хлапе.“ А аз казвах: „Не знам как да играя пред камера.“ Тя отговаряше: „Правиш това, откакто си дете.“ Занимавам се с театър от дете, а след това учих четири години в училище.
Така че това ми даваше много самочувствие, което чувствам така, както Дейна прави с Ема. Мисля, че най-големият подарък е просто този аспект на лекота на дишане. Тя танцува между кадрите, така че танцувахме заедно, смеехме се заедно и казвахме, че това се усеща като правилния избор.
Беше просто много приятно прекарване, за да внесем лекота в някои от по-трудните случаи, по които работим, и част от напрежението, което можеш да почувстваш на снимачната площадка.
По думите на Летиша на терен има истински медицински лица, които им казват кое изглежда реалистично и кое не. Снимка: HBO Max
Как се адаптира към този уникален стил на заснемане с реалистични декори, бързи кадри? Беше ли трудно? Имаше ли място за импровизация?
Това е първото ми истинско телевизионно предаване, така че беше първата ми работа. И красивото в това е, че много хора ми казаха колко различно е от другите телевизионни сетове. Те казват: „Не можеш да имаш странични неща на снимачната площадка като телефони“. И си помислих: „Е, това е моето очакване за това как трябва да изглеждат всички сетове.“
Мисля, че всъщност е много по-близо до театъра, отколкото биха били другите снимчани площадки. Аспектът на запаметяването, на екипа, на работата с едни и същи хора всеки ден. Винаги да се появяваш, бях там всеки ден, дори когато не участвах в голяма сцена.
Така че просто си помислих, че това е наистина чудесен начин да създадем този сплотен актьорски състав, който имаме. И това изисква актьорски състав, който не се страхува от упорита работа, както много театрални актьори не се страхуват.
