Пламен Петров, директорът на Художествената галерия – Казанлък, споделя, че идеята за изложбата (тя е организирана от ХГ – Казанлък, и ХГ – Шумен) се е родила още през 2016 г. Той отбелязва, че годината на раждане на Елена Карамихайлова според различни данни варира между 1875 и 1877 г., „т.е. можем и догодина да си говорим за нея“.
Родена в семейството на търговеца Кара Михаил Янев, художничката израства в амбициозна среда, макар да знаем малко за този период. След училището в родния си град продължава в Американския девически колеж в Цариград, с фокус върху пианото и рисуването. Въпреки че конкретни подробности за детството ѝ са оскъдни, ясно е, че тези години полагат основите на бъдещата европейска кариера. Семейството ѝ остава трайна опора през целия ѝ живот. Сестра ѝ Магда – пианистка – заминава заедно с нея да учи в Германия и се превръща в един от най-често рисуваните ѝ образи в различни периоди. В по-късните години художничката живее в София в дома на брат си Иван – дипломиран във Виена лекар и сред основоположниците на хирургията у нас. Д-р Карамихайлов купува сградата на ул. „Кракра“ №11 (Дом на архитекта), където живее и работи. Именно там сестра му прекарва дълги периоди, а близостта с племенниците ѝ ѝ осигурява модели за едни от най-внушителните детски портрети в творчеството ѝ.
След Цариград 21 годишната Елена заминава за Виена, решена да продължи да учи пиано. Всичко се променя, когато се среща с музейните колекции и ренесансовите творби на Тициан и Рафаело. Те откриват нова вселена пред нея и тя решава да отиде в художественото училище на Хайнрих Щреблов, а през 1903 г. се установява в Мюнхен. Към края на XIX век там живеят повече художници, отколкото във Виена и Берлин, взети заедно. Градът вече е преживял разрива с академичния консерватизъм – през 1892 г. група творци основават Мюнхенски сецесион като алтернатива на официалните изложбени структури. Един от тези творци, Кристиан Ланденбергер, става преподавател на Карамихайлова в Дамската академия. Благодарение на него се формира визуалната култура на младата авторка: внимание към светлината, работа на открито, по-голяма сдържаност, отколкото при френските импресионисти.
Постепенно Елена Карамихайлова започва да работи в същата визуална парадигма, в която се движат германските и австрийските ѝ съвременници. През 1910 г. тя участва в пролетната изложба на Мюнхенския сецесион. Това участие е показателно: знак, че българката е част от европейската сцена и нейната живопис не е закъсняла спрямо модерността, както се случва с много от нейните колеги у нас, а се развива синхронно с нея. Освен това още по време на следването академията откупува неин детски портрет.
