На 16 март 1978 г. в дома на Тодор Цонев влизат служители на Държавна сигурност. Иззети са близо 500 карикатури, а художникът прекарва 68 дни в ареста на службата. Рисунките, създавани в продължение на години, остават недостъпни до началото на 1990 г. Тогава се превръщат в едно от най-силните художествени свидетелства за несвободата през късния социализъм.
На 11 януари 1990 г. в София е открита изложбата „Летопис на авторитаризма“. Показани са 499 от конфискуваните карикатури и 29 малки пластики. Интересът е огромен, а опашките пред галерията на „Шипка“ 6 се превръщат в част от историята на изложбата.
Ученикът на Илия Бешков
Тодор Цонев е роден на 22 юли 1934 г. в София. Майка му е народната певица Дойка Добрева, а баща му Добри Цонев е от добруджанското село Свещарово. Желанието му да рисува се проявява още на тригодишна възраст. На 16 години е приет в Художествената академия като особено даровит.
Завършва през 1957 г. в класа на проф. Илия Бешков. По думите, приписвани на Бешков, младият художник не искал да илюстрира отделни автори, а „голямата книга на живота“. Дипломната му работа е съставена от карикатури, сред които има и образ на самия Бешков.
Цонев не се ограничава до един жанр. Работи графика, живопис, сатирична пластика, дърворезба, металопластика, офорт и стенопис. Първата му самостоятелна изложба през 1970 г. представя 142 малки скулптури, а през 1977 г. той показва около 350 произведения в изложба със сатирична пластика.
Сатирата като гражданска позиция
Най-известни остават политическите му карикатури, насочени срещу Тодор Живков и комунистическата върхушка. След конфискацията Цонев не се отказва от публичното си присъствие. Между 1991 и 1999 г. издава вестник „Сатира“ заедно с изкуствоведа Мария Овчарова.
„Никога няма да престана да следя съдбата на моя народ с най-голяма бдителност“, казва Тодор Цонев.
След него остават не само карикатури. Художествената галерия в Балчик съхранява 413 негови рисунки, литографии, графики, шаржове и карикатури, както и 108 броя на „Сатира“. Музеят на хумора и сатирата в Габрово пази 147 оригинални негови карикатури. Сред тях е и колекцията „Бай Ганьо“, дарена от художника месец преди смъртта му.
Цонев е автор и на първата статуетка „Златен Езоп“, връчвана на Международното биенале през 1973 и 1975 г. Умира на 23 октомври 2004 г. след тежко заболяване, но рисунките му продължават да напомнят, че сатирата не е само смешка. Понякога тя е начин да бъде запазена паметта за времето, в което страхът е изглеждал по-силен от човека.
Източници: bgnes.bg, old-news.bnr.bg, utroruse.com
