„Ще го направя утре.“ Ако тази фраза се повтаря всеки ден, тя вече не е план, а начин задачата да бъде изместена за неопределено време. Същото важи и за „Ще започна, когато имам повече време“ – израз, който звучи разумно, но не съдържа нито срок, нито конкретно действие.
Важно е обаче да се направи разлика между мързел и отлагане. Американската психологична асоциация посочва, че прокрастинацията не е просто проблем на мързела или лошото управление на времето. Тя често е свързана с опит човек временно да избегне скука, тревожност, несигурност или страх от неуспех. „Отлагането е форма на саморегулация, при която краткосрочното настроение надделява над дългосрочната цел“, обяснява психологът Фушия Сируа.
Фрази, които прехвърлят началото
„Нямам време.“ Понякога това е обективен факт, но когато се използва за всяка задача, може да показва липса на приоритет или нежелание да бъде поета отговорност.
„Първо трябва да ми дойде настроение.“ При този модел действието зависи от мотивацията, вместо мотивацията да се появи след първата малка стъпка.
„Това е прекалено трудно.“ Изразът може да прикрива не мързел, а ниска увереност, страх от грешка или неяснота откъде да се започне.
„Нека първо проверя телефона си.“ Така трудната задача се заменя с по-бърз и лесен стимул, който носи незабавно удоволствие.
„Само още пет минути.“ Фразата често се появява при продължително гледане на видео, игра или разговор, когато непосредственото удоволствие измества планираното действие.
Оправданията звучат различно, но водят до едно и също
„Работя най-добре под напрежение.“ Това може да е вярно за отделни ситуации, но често оправдава чакането до последния момент.
„Няма смисъл да бързам.“ Когато последствията са далеч във времето, човек може да подцени значението на започването днес.
„Някой друг може да го свърши.“ Така отговорността се прехвърля към колеги, близки или приятели.
„Не съм мързелив, просто не ми се занимава.“ Изразът признава нежеланието, но не посочва дали причината е умора, скука, тревожност или липса на смисъл.
„Ще го направя, когато имам повече информация.“ Събирането на още данни понякога се превръща в начин да се избегне реалното започване.
„Няма да стане както трябва, затова няма смисъл.“ Перфекционизмът също може да блокира действието, когато страхът от несъвършен резултат е по-силен от желанието за напредък.
Изследванията показват, че конкретният план има значение, макар резултатите да не са еднакви във всички проучвания. В експеримент с 152 студенти участниците, които предварително формулирали точно намерение за действие, били почти осем пъти по-склонни да спазят уговорен час. Друго изследване с 81 студенти установява, че съчетаването на желаната цел с конкретен план намалява усещането, че задачата е неприятна, и повишава готовността за започване.
Затова 11-те фрази могат да бъдат ориентир за навик да се отлага, но не и присъда за характера на човек. Една реплика, произнесена след тежък ден, не доказва нищо. По-важен е повтарящият се модел – обещание без срок, задача без начало и оправдание, което се появява всеки път, когато трябва да бъде направена първата крачка.
Източници: psychologytoday.com, time.com
