Френският Сенат прие законопроекта за отмяна на „Черния кодекс“ – текста, който е уреждал статута на поробените хора във френските колонии. При гласуването на 20 октомври 2026 г. 320 сенатори подкрепиха мярката, без нито един глас „против“. 18 се въздържаха, а 10 не участваха във вота. Решението беше взето при 338 гласували сенатори.
Сенатът прие текста, след като Националното събрание го одобри единодушно на 28 май. Така двете камари на френския парламент подкрепиха формалното заличаване на наредбата и на свързаните с нея разпоредби. След парламентарното приемане предстои законът да бъде обнародван.
Какво отменя законопроектът
„Черният кодекс“ е кралска наредба от март 1685 г., издадена при управлението на Луи XIV. Тя определя правилата за робството във френските колонии и третира поробените хора като имущество. По-късно към основния текст са добавяни и други разпоредби, свързани с прилагането му в различни колониални територии.
Приетият законопроект отменя наредбата от 1685 г., както и всички текстове, с които тя е била прилагана, адаптирана или разширявана. Той признава също, че разпоредбите, превърнали хората в движимо имущество и организирали депортирането, експлоатацията и насилието срещу тях, са неразделни от престъплението срещу човечеството, каквото представляват търговията с роби и робството.
Символна, а не действаща правна промяна
Робството във френските колонии е окончателно премахнато през 1848 г. и нормите на „Черния кодекс“ отдавна не са имали практическо правно действие. Те обаче не са били отменени изрично, което превърна сегашното решение в акт на историческо и политическо признаване.
„Мълчанието, което поддържахме близо два века около този Черен кодекс, вече не е просто пропуск. То се превърна във форма на обида“, заяви президентът Еманюел Макрон преди гласуването в Сената.
Законопроектът предвижда и допълнителна стъпка. В срок до една година от обнародването на закона правителството трябва да представи на парламента доклад за разпоредбите, произтичащи от колониалното право, които все още са в сила в отвъдморските територии. Документът трябва да разгледа и дългосрочните последици от това наследство върху икономическото, социалното и културното развитие, както и върху расизма и дискриминацията.
Отмяната беше подкрепена от сенатори от всички парламентарни групи, но част от левите представители се въздържаха, настоявайки паралелно да бъдат обсъждани и въпросите за паметта, образованието и възможните репарации за наследниците на поробените хора.
Източници: apnews.com, tf1info.fr, lemonde.fr
