Украинският президент Володимир Зеленски днес ще отправи пряк призив към европейските лидери за допълнителна помощ на фона на нарастващото недоверие сред съюзниците заради последните действия на Доналд Тръмп в полза на Русия, пише „Политико“.
Във втория ден от срещата на върха на ЕС в Брюксел Зеленски ще се присъедини към европейските премиери и президенти, които обсъждат нуждата на Украйна от повече оръжия и финансови средства. Нарастват опасенията, че догодина Киев може да се изправи пред недостиг от милиарди евро.
Реалността на заплахата за европейската сигурност, произтичаща от четиригодишната война, се усети осезаемо по време на срещата, след като дронове удариха два кораба в или близо до румънски води. Това доведе до извънредни разговори с НАТО.
„Всички ние в Европа искаме тази война да приключи“, написа Зеленски в социалните мрежи при пристигането си в белгийската столица вчера. „За тази цел са необходими сигнали за сила — по-реален натиск върху Русия и по-голяма подкрепа за отбраната на Украйна“.
По думите му е особено важно „да действаме заедно, за да защитим човешките животи“. Единството между европейските лидери обаче не достига на среща, вече белязана от множество напрежения.
Правителствата на страните от ЕС са изправени едно срещу друго в трудни преговори за размера на средствата, които трябва да бъдат отделени за бюджета на 27-членния съюз. На фона на засилващите се популистки движения, растящото недоволство и предстоящите избори в ключови политически центрове на континента, лидерите под натиск са далеч от постигането на споразумение.
Именно в тази взривоопасна обстановка на финансови преговори се намеси американският президент.
Решението на Тръмп да отвори американските пазари за руски дизел, чийто внос дотогава беше забранен, с цел да облекчи ценовия натиск в САЩ, рискува да наклони в полза на Русия баланса в една скъпа война, предупредиха трима европейски представители. Военната хазна на Владимир Путин вече може да се увеличи благодарение на допълнителния износ на изкопаеми горива, докато Украйна изпитва недостиг на средства.
При пристигането си вчера за първия ден от продължителната двудневна среща европейските лидери започнаха неофициално да обсъждат възможности за възстановяване на баланса. Очаква се дискусията да продължи отново около масата на срещата на върха днес.
Руските активи
Една от идеите, която бързо се връща на дневен ред, е деликатният въпрос дали и по какъв начин да бъдат използвани няколкостотин милиарда евро замразени руски финансови активи, държани в европейски банки.
По-голямата част от тях се намират в депозитаря Euroclear в Брюксел. Предишен опит средствата да бъдат конфискувани и директно прехвърлени на Киев беше блокиран от белгийското правителство, както и от някои други държави, макар и не толкова категорично, заради опасения, че това може да доведе до съдебни дела.
Швеция, Финландия и Германия обаче искат въпросът с активите да бъде разгледан отново. Според представители на тези държави Европейската комисия трябва да изготви нова подробна оценка на финансовите нужди на Украйна и документ с възможните варианти за оказване на помощ, включително чрез използване на активите.
В началото на срещата германският канцлер Фридрих Мерц заяви, че е призовавал колегите си „да направим всичко възможно, за да помогнем на Украйна да издържи зимата и да продължим да я подкрепяме и през следващата година“.
„Ще трябва отново да увеличим финансирането, за да осигурим на Украйна действително дългосрочна помощ“, настоя той. „Оставам твърдо убеден, че защитаваме не само териториалната цялост на Украйна, но и политическия ред в Европа, който е подложен на сериозен натиск от Русия във всяко отношение“.
По-рано германски представител заяви, че сред наличните варианти за подпомагане на Украйна — включително заем и директни безвъзмездни средства от националните правителства — използването на замразените активи изглежда най-изпълнимия подход и трябва да бъде „обсъдено“.
Предложение на САЩ за размразяване на част от руските активи и прехвърлянето им към структура под американски контрол, така че Вашингтон да може да ги използва като средство за влияние в мирните преговори с Москва, също предизвика остра критика.
Мерц заяви, че активите са били замразени в Европа и „трябва да останат замразени в Европа… Това е наш въпрос и ние ще вземем решението“.
„Да опитаме отново“
Финландският министър-председател Петери Орпо посочи в началото на срещата: „Най-доброто решение би било да постигнем споразумение за начина, по който да използваме замразените активи… Трябва да опитаме отново“.
Швеция също подкрепя повторното разглеждане на възможностите за използване на активите, за да се покрият бъдещите финансови нужди на Украйна.
„Да не правим нищо, не е вариант“, заяви шведският министър по европейските въпроси Джесика Розенкранц. „Комисията разглежда различни финансови възможности и трябва да ги поставим на масата съвсем скоро“, добави тя.
Според нея лидерите на срещата тази седмица трябва „да бъдат напълно откровени, че Украйна се нуждае от повече финансиране“ и че ЕС „наистина трябва да увеличи усилията си“.
Вчера Зеленски се срещна с белгийския премиер Барт де Вевер, който е основният противник на споразумение за използването на активите, и благодари за досегашната подкрепа на страната му.
След първия ден от срещата на върха Де Вевер заяви, че активите трябва да бъдат разглеждани като част от бъдещо мирно споразумение.
„Има ли хора на тази планета, които може би мечтаят този път нещата да се направят по различен начин и тези активи да бъдат приведени в употреба по-рано за определени цели? Отговорът е: да, има“, каза той. „Има ли такива хора в тази сграда? Има. Има ли и извън нея? Да, има. Искам ли да говоря за това? Не, не искам“.
За финландския премиер Орпо „ужасната сделка“ на Тръмп с Путин за дизеловото гориво и очевидните наложени от САЩ ограничения върху използването на технологията Starlink за подпомагане на Украйна в борбата с руските атаки са трудни за разбиране.
„Посланието ми към Тръмп е, че сме съюзници“, подчерта Орпо. „Ние сме в НАТО. А коя е най-голямата заплаха за НАТО? Русия — и затова всичко това е нелогично. Нямам отговори. Имам много въпроси“.
Той заяви, че Тръмп може би се съсредоточава върху спечелването на гласове преди междинните избори в САЩ следващия месец, но трябва да помни, че истинските му съюзници са в Европа и че не бива да „се доверява“ на Путин.
Тревоги около изборите
Финландия ще проведе избори догодина, по същото време, когато във Франция може да се състои съдбоносна политическа надпревара. Крайнодясната лидерка Марин льо Пен води в социологическите проучвания за президентските избори във Франция и иска да намали помощта за Украйна и рязко да съкрати бюджета на ЕС.
Френският президент Еманюел Макрон, на когото конституцията забранява да се кандидатира догодина, предупреди европейските лидери, че трябва да постигнат споразумение за следващия бюджет на съюза до декември. В противен случай ще бъде твърде късно.
27-те лидери обаче продължават да бъдат разделени и не показват признаци, че могат да преодолеят различията между държави като Германия, Швеция и Нидерландия, които настояват за ограничаване на бюджета, и страни като Италия и Румъния, които подкрепят отпускането на повече средства за регионално развитие и селско стопанство.
Председателят на Европейския съвет Антониу Коща също смята, че въпросът е спешен. Според двама представители на ЕС той вярва, че постигането на споразумение преди края на годината е не само необходимо, но и възможно.
Коща, който поема преговорите от Ирландия в рамките на ротационното председателство на Съвета на ЕС, смята, че ако до декември не бъде постигнато споразумение, целият процес на бюджетни преговори ще се проточи отвъд следващия изборен цикъл. Това може да отложи договореностите до октомври догодина — опасно близо до влизането в сила на новия бюджет на ЕС през януари 2028 г.
В опит да постигнат напредък по бюджетните преговори европейските лидери ще се върнат в Брюксел за допълнителна среща на върха следващия месец.
Източник: news.bg
