Омид, чието истинско име е друго, се записал в иранските сили за сигурност, когато бил на 18 години. Тогава той бил „дълбоко привързан към родината си“. В академията кадетите били контролирани от режима „ден и нощ“ – от военното обучение до ежедневните молитви и речи. „Те формират съзнанието на младите курсанти“, казва Омид пред ДВ.
Някои от тези новобранци в крайна сметка се издигат в йерархията на иранския апарат за сигурност, за да се присъединят към елитен кръг от офицери, които планират мисии, отвличания и убийства в Иран и извън страната. Те разполагат с неограничени ресурси и персонал, казва още Омид, който е присъствал на техните срещи.
Един дезертьор говори
Омид е служил дълги години в специалните части на Иран, където дори се е издигнал до командир. Обучението му е включвало тренировки за улични боеве и действия при безредици, стрелба със снайпер и скачане с парашут. Снимки и видеа от обучението си дезертьорът е предоставил на разследващия екип на ДВ, който месеци наред проверява достоверността на информацията. Омид споделя и документи и информация относно местоположението на таен център за наблюдение и местоположението на жилища, запазени за високопоставени членове на иранските елитни части.
Информаторът разказва пред ДВ, че таен кръг от високопоставени офицери, които са абсолютно лоялни на върховния лидер на Иран, планират и изпълняват убийства и отвличания на противници на режима.
Предоставената на ДВ информация беше потвърдена в огромната си част с помощта на документи, снимки, видеоклипове и интервюта с експерти. Посредник свърза разследващия екип с втори високопоставен дезертьор, чиито показания потвърдиха ключови детайли, предоставени от Омид. Самоличността и на двамата мъже беше безспорно установена, но от съображения за тяхната сигурност, както и на техните семейства, ДВ не може да разкрие техните имена.
Свидетелствата на Омид показват как функционира мощният и потаен апарат за сигурност на Иран и обяснява неговата безпрекословна лоялност към режима – въпреки мощното протестно движение, международните санкции, растящата инфлация и израелско-американските удари, елиминирали голяма част от най-висшето му военно и политическо ръководство.Екипът на ДВ се обърна към посолството на Иран в Берлин и към канцеларията на Върховния лидер на Ислямската република с въпроси, свързани с разкритията. От администрацията на аятолаха отговор не дойде. От посолството в Германия отказаха да отговорят на конкретни въпроси, но заявиха, че „Ислямската република категорично отрича тези обвинения и изводите от тях“.
Привилегии за приближените на режима
Като високопоставен член на специалните части, Омид се е ползвал с привилегии, които режимът осигурява на своите хора: от финансови стимули и изгодни договори за собствените им фирми, до специални жилищни комплекси със собствени джамии, училища и болници, където поставянето на сателитни антени забранено, а спазването на религиозните норми е задължително.
Тези привилегии обаче си имат цена – „контрол и пак контрол“, казва Омид. Служителите са под строг надзор. „Не можеш просто да отидеш на сватба или да пътуваш. Вземат ти паспорта, дори решават вместо теб в кои училища могат да учат децата ти“, споделя той. Контролът обхваща и бъдещите партньори на войниците, които първо биват проверявани щателно от режима. Но и след това съпругите не бива да знаят много: така например на Омид не му е било позволено да разкрие пред съпругата си какво в действителност работи. По думите му това „наистина те разяжда отвътре“.
Като изолира тези служители от останалите иранци, режимът може да упражнява по-строг контрол върху силите си, отбелязва Саид Голкар, политолог от Университета на Тенеси, който е изследвал задълбочено командната структура на апарата за сигурност на Ислямската република. „Те могат да създадат натиск от страна на колегите и да провеждат идеологическа обработка много по-ефективно“, каза той пред ДВ. Освен това тези хора, които живеят сегрегирано, е много по-малко вероятно да се възпротивят на използването на сила срещу цивилните си съграждани.
Дезертьор от иранското разузнаване
Вторият информатор на ДВ също е бил на много висока позиция – Реза, както го наричаме в това разследване, е работил в Министерството на информацията (иранската разузнавателна служба). Както повечето наети в апарата за сигурност, той също произхожда от религиозно семейство.
В началото Реза е бил пламенен поддръжник на режима и дори понякога е плакал по време на молитва, горд, че служи на народа си и на Ислямската република – даже бил готов „да загине като мъченик за исляма“. Но след като станал свидетел на репресиите по време на протестите срещу влошаващите се условия на живот в страната и строгите „нравствени“ закони, постепенно нагласите му се променили.
„Години в служба на една жестока система“
И Омид, и Реза са били ужасени от зверствата на режима – например от масовите убийства на протестиращи, които, според доклади на правозащитни организации, са включвали и разстрели на невъоръжени хора направо в болничните им легла. Именно тази жестокост на режима в крайна сметка ги е подтикнала да разговарят с ДВ. Омид настоява, че никога не е стрелял по протестиращи и не е давал такива заповеди. ДВ не успя да провери независимо това. Мъжът обаче признава, че е бил свидетел на убийства на протестиращи.
Двамата разказват за тайни командни центрове, които са от основно значение за потушаването на протестите. Те са оборудвани с огромни монитори по стените, предаващи кадри от безброй камери за видеонаблюдение. Подобни центрове за наблюдение има в цялата страна, твърдят те. В тях постъпва цялата информация, събирана от агенти на терен, от социалните мрежи или получена чрез устройства за наблюдение и прихващане.Протестните шествия се наблюдават също и с дронове. Днес Реза изпитва чувство за вина, че е „пропилял 10-11 години в служба на една жестока система“. „Истината е, че когато опонентът ти е режим, който не спазва никакви морални устои, трябва да си готов за всичко“.
Омид и Реза разказват, че агенти в цивилни дрехи често инфилтрират протестите и са използвани за пренасочване на демонстрации към места, където силите за сигурност ги причакват. Правозащитни организации са документирали използването на автоматично и полуавтоматично оръжие, а дори и на тежки картечници, монтирани върху пикапи, за потушаване на протестите.
„Машината за убийства“ Дакма
Омид разказва и за едно на пръв поглед незабележимо място в покрайнините на Техеран: молитвена зала, която много офицери наричат „Дакма“ – персийската дума за крипта или костница. Там високопоставени служители се събирали, за да планират тайни операции, заобикалящи държавните структури. Той казва, че е присъствал на няколко такива срещи. „Там се вземат решения за убийства: това е машина за убийства“, казва Омид.
Самият той е присъствал на срещи в Дакма само по нареждане на началниците си и никога не е участвал в самите операции, планирани там. Сред тях има случаи на убийства и отвличания – както в Иран, така и извън страната.
Някои от експертите, с които ДВ се свърза, знаеха за Дакма – във връзка с опит за убийство на съветник на президент реформист преди повече от две десетилетия. Сред тях е Миад Малеки, бивш служител на Министерството на финансите на САЩ, който доскоро е разработвал американските санкционни програми срещу Иран. За ДВ той коментира, че тайните военни операции, планирани в Дакма, вероятно осигуряват на режима възможност да отрича участие в убийства.
Религиозни и безмилостни
Тайните срещи обикновено започват под прикритието на религиозни церемонии и ритуали. Те се провеждат в зала с религиозни знамена, а след обща вечеря остават само членовете на вътрешния кръг. Те предават мобилните си телефони, които се заключват на сигурно място, след което „опитни специалисти от иранските специални сили и разузнавателните служби“ обсъждат убийства и отвличания до късно през нощта, по думите на Омид.
„За тези хора позицията на някого не е от значение. Ако го сметнат за заплаха за върховния лидер на Ислямската република, те го приемат изключително сериозно и предприемат действия“, добавя източникът на ДВ.
След всяка операция мъжете се връщат към съответните си роли в рамките на иранския апарат за сигурност, докато не се съберат отново, за да защитят Ислямската република на всяка цена.
Източник: www.dw.com
