В ранната утрин на 15 октомври 1917 г. край крепостта във Венсен 41-годишната Мата Хари застава пред френски взвод. Само няколко месеца по-рано тя е била една от най-разпознаваемите жени в Европа – танцьорка, светска знаменитост и фигура, около която се движат дипломати, офицери и богати покровители.
Мата Хари е сценичното име на Маргарета Гертруда Зеле, родена на 7 август 1876 г. в Леуварден, Нидерландия. След неуспешен брак с нидерландския офицер Рудолф Маклауд тя започва професионално да танцува и изгражда образ на загадъчна артистка от далечния Изток. Името, което избира, означава „око на деня“ на малайски език.
Тя се появява на сцената с оскъдни, стилизирани костюми, бижута и движения, представяни като свещен танц от Java. Публиката приема образа, а Мата Хари го превръща в своя валута. В действителност тя е нидерландка и няма екзотичния произход, който внушава пред публиката. Именно разликата между истинската жена и създадената легенда по-късно прави случая ѝ толкова устойчив.
Арестът в Париж
След избухването на Първата световна война Мата Хари продължава да пътува между европейски столици и да поддържа отношения с представители на различни държави. Френските власти я арестуват в Париж на 13 февруари 1917 г. Обвинението е, че е работила за Германия и е предавала сведения, които могат да навредят на френската армия.
Процесът започва на 24 юли 1917 г. пред военен съд и се провежда при закрити врата. След два дни Мата Хари е призната за виновна в шпионаж и сътрудничество с врага. Жалбата ѝ е отхвърлена, а молбата за помилване не е уважена от президента Раймон Поанкаре. На 15 октомври присъдата е изпълнена във Венсен.
Делото се развива в момент, когато Франция е разтърсена от тежки военни загуби, вътрешни скандали и бунтове в армията. Образът на красивата чужденка с връзки сред офицери лесно се превръща в символ на морална и военна заплаха. Години по-късно прокурорът Андре Морне, участвал в процеса, прави необичайно признание: „Нямаше за какво да се бие котка.“
Шпионка или удобна жертва
Съдът я осъжда като германска шпионка, но доказателствата за нанесени от нея реални военни щети остават спорни. Френски и британски архиви не показват, че Мата Хари е предала на Германия информация с решаващо значение за хода на войната. Британският национален архив отбелязва и разминаванията в оценките за нейната вина.
Една от версиите е, че тя е приела да сътрудничи на френското разузнаване, за да получи разрешение да пътува и да се среща с руския офицер Вадим Маслов. По-късно контактите ѝ с германски представители са използвани като доказателство срещу нея. Историците спорят дали е била съзнателен двоен агент, неопитен посредник или жена, попаднала в центъра на по-голяма разузнавателна игра.
През 1930 г. Германия я оневинява, но това не заличава присъдата, произнесена във Франция. Делото остава без окончателен отговор на най-важния въпрос: каква информация действително е предала Мата Хари и на кого. След смъртта ѝ името ѝ започва да означава не просто шпионка, а самия архетип на съблазнителната жена, която се движи между любовта, сцената и тайните служби.
Източници: washingtonpost.com, history.com, nationalgeographic.fr
