Представете си свят, в който картите на различните държави не започват от една и съща линия. До края на XIX век това е реалността: Париж, Кадис, остров Феро и национални обсерватории служат като отделни начални меридиани. Така една и съща точка на Земята може да има различна географска дължина според картата, която се използва.
На 13 октомври 1884 г. Международната конференция по меридиана заседава във Вашингтон, за да обсъди обща нулева точка за измерване на дължината и стандарт за отчитане на времето. Срещата е свикана от Съединените щати и започва на 1 октомври. В нея участват 41 делегати от 25 държави.
Защо именно Гринуич
Изборът не е направен на празно място. Британската обсерватория в Гринуич вече има огромно практическо значение за корабоплаването. Мореплавателите използват времето по Гринуич, за да изчисляват положението си по море, а британските морски карти са широко разпространени. През 1879 г. около 65% от корабите и 72% от корабния тонаж използват меридиана на Гринуич като ориентир.
Развитието на железниците и телеграфа прави различията между местните времена все по-неудобни. Разписанията, съобщенията и навигацията изискват обща система, която да работи отвъд границите на отделните държави.
„Конференцията предлага на представените правителства да приемат меридиана, преминаващ през центъра на транзитния инструмент в обсерваторията в Гринуич, за начален меридиан на географската дължина“, гласи приетата резолюция.
Решението е взето на 22 октомври
Датата 13 октомври често се свързва с избора на Гринуич, защото тогава конференцията провежда едно от ключовите си заседания. Официалното гласуване обаче е на 22 октомври 1884 г. Резолюцията е приета с 22 гласа „за“, един „против“ и две въздържали се. Против е Сан Доминго, а Бразилия и Франция не подкрепят нито една от двете страни.
Делегатите приемат още, че географската дължина ще се измерва на изток и запад от началния меридиан до 180 градуса. Те предлагат и универсален ден, който да започва в полунощ по Гринуич. Това не означава, че конференцията създава незабавно единна система от часови зони. Различните държави постепенно въвеждат собствени стандартни времена, съобразени с общата отправна точка.
Линията днес
Историческият меридиан минава през транзитния инструмент на обсерваторията в Гринуич и е отбелязан на място като линия, разделяща източното и западното полукълбо. Съвременните спътникови и геодезически системи използват по-точна земноцентрична референтна система. Затова нулевият меридиан, показван от GPS, се намира приблизително 102 метра източно от историческата линия в Гринуич.
Това не променя историческото значение на решението от 1884 г. То поставя основата на общия език, с който картите, навигацията, международните разписания и по-късно глобалните комуникации започват да описват мястото и времето.
Източници: history.com, smithsonianmag.com, nationalgeographic.com
