На първа среща с гражданите арх. Любомир Георгиев представи нов подход на Столична община – споразумения с инвеститорите, чрез които новото строителство да допринася за решаването на натрупаните проблеми в кварталите.
На 7 октомври в 145. СУ „Симеон Радев“ се проведе среща между жителите на „Младост 1А“, заместник-кмета по градско планиране и развитие арх. Любомир Георгиев, представители на направление „Градско планиране и развитие“ и районния кмет Кукурин.
Поводът беше направените искания за разрешаване и за одобряване на три различни ПУП за ново строителство в съседната местност „Людмила Живкова“ и въпросът как допълнителното натоварване на територията може да бъде съпроводено с инвестиции в социална, транспортна и зелена инфраструктура.
Срещата постави началото на пряк разговор с гражданите още преди приключването на преговорите с инвеститорите. Целта е нуждите и предложенията на хората да станат част от аргументите, с които общината договаря конкретни подобрения в градската среда.
Защо се налага нов подход?
Арх. Георгиев представи анализ на действащите устройствени планове и потенциалното натоварване от новото строителство в района.
Той припомни, че Общият устройствен план на София от 2009 г. допуска значително застрояване в т.нар. смесени многофункционални зони (Смф). При приемането му е отпаднало първоначално предвиденото ограничение на височината на сградите в тези зони. Това създава предпоставки за интензивно строителство, което невинаги е съобразено с възможностите на съществуващата инфраструктура.
В непосредствена близост до „Младост 1А“ има три проекта за ПУП, предвиждащи основно жилищно строителство – в района на супермаркет „Била“, бензиностанцията и тенис кортовете. Процедурите са започнали през 2024–2025 г. и се намират на различни етапи на разглеждане.
Според представения анализ, с реализирането на вече одобреното и предвижданото ново строителство населението на местността „Людмила Живкова“ може да достигне около 7000 души – приблизително колкото населението на самия квартал „Младост 1А“.
Това означава значително допълнително търсене на места в детски градини и училища, както и по-голямо натоварване на уличната мрежа.
Само за „Младост 1А“ анализът отчита потребност от около 355 места в детските градини при 255 съществуващи. Предвидената в устройствения план на квартала, но все още нереализирана нова детска градина би могла да осигури още около 280 места. Същевременно бъдещото население в съседната зона би създало допълнително търсене на приблизително 460 места.
Вместо строителство „на парче“ – споделена отговорност за квартала
Арх. Георгиев обясни, че възможностите на администрацията да отказва законосъобразни инвестиционни предложения са ограничени от действащото законодателство и съдебната практика. Отказите могат да доведат до продължителни съдебни процедури и има риск от съдебни решения, които задължават общината да одобри съответните планове.
Затова направлението търси друг възможен път – споразумения с инвеститорите, чрез които част от повишената стойност на земята в следствие на одобряването на устройствения план, да се връща обратно в квартала под формата на обществена инфраструктура.
Вече са започнали разговори с инвеститорите по трите проекта. Сред обсъжданите възможности са изграждането на нова детска градина, обновяването и разширяването на 145. СУ „Симеон Радев“, подобряването на спортната база, транспортната достъпност и безопасността на движението.
Разговорите са в процес, като към момента няма подписани споразумения.
Гражданите: Обществените придобивки трябва да предхождат строителството
Една от най-ясно заявените позиции на срещата беше, че хората вече не приемат обещания за бъдещи подобрения без конкретни гаранции за изпълнението им.
Майка на ученик от 145. СУ сподели, че от десет години слуша за проекти и намерения за обновяване на училището, без те да се реализират. Тя даде пример със залата, в която се проведе срещата – приведена в използваемо състояние благодарение на благотворителен базар, организиран от родителите.
Според нея най-важното е първо да бъдат изпълнени необходимите обществени проекти и едва след това да се пристъпва към новото строителство.
Подобна позиция изрази и друг жител на квартала. Той подкрепи идеята новите инвестиции да бъдат обвързани с конкретни ангажименти, но настоя подобренията в училището и детската градина да се реализират преди жилищните сгради. Аргументът му беше, че дори при подписан договор съществува риск обществените обекти да бъдат забавени, а последствията от това отново да останат за живеещите в квартала.
Тази позиция очерта един от най-важните въпроси за предстоящите преговори – не само какво ще поемат като ангажимент инвеститорите, но и кога то трябва да бъде изпълнено.
Паркиране, безопасно движение и повече грижа за зелените пространства
Сред останалите основни проблеми, поставени от жителите, бяха затрудненият достъп до квартала, недостигът на паркоместа, натовареният трафик около училището и състоянието на междублоковите пространства.
Друг жител на квартала, баща на три деца, обърна внимание, че новото строителство увеличава не само населението, но и броя на автомобилите. Според него е необходим цялостен подход към паркирането и организацията на движението, включително осигуряване на достатъчно паркоместа, обновяване на пешеходните алеи и безопасен достъп до училището и бъдещата детска градина.
Той предупреди, че част от алеите в квартала са в лошо състояние, а при дъжд се наводняват и затрудняват придвижването на децата. Особено внимание трябва да се отдели и на достъпа до предвидената нова детска градина, където уличната мрежа е тясна и трудно би поела допълнителния автомобилен поток.
Други граждани настояха за по-добра поддръжка и защита на съществуващите зелени площи, както и за решения, които да облекчат влизането и излизането от квартала.
Арх. Георгиев прие необходимостта от анализ на организацията на движението като важна част от предстоящата работа. Той посочи и бъдещата транспортна връзка с бул. „Копенхаген“ като възможност за подобряване на достъпността, като гражданите настояха ефектът ѝ върху кварталния трафик да бъде внимателно оценен.
Разговорът с хората става част от преговорите с инвеститорите
В края на срещата арх. Любомир Георгиев подчерта значението на конкретните предложения, направени от гражданите. Те ще бъдат използвани при продължаването на разговорите с тримата инвеститори и при търсенето на решения за компенсиране на допълнителното натоварване на квартала.
Участниците изразиха взаимно уважение за открития разговор. Въпреки натрупаното недоволство от нерешените проблеми, срещата показа готовност за съвместно търсене на решения.
Промяната в подхода е съществена: вместо хората да бъдат изправяни пред вече взети решения, те участват във формулирането на обществените потребности, които новото строителство трябва да отчита.
За направление „Градско планиране и развитие“ това е част от по-широката политика за преодоляване на последствията от планирането „на парче“ и преминаване към цялостен поглед върху развитието на кварталите.
Градът е много повече от сбор от имоти, а всяка нова инвестиция трябва да носи отговорност и към средата, в която се реализира. Дългосрочните цели са промяната на Общия устройствен план, по чието задание вече се работи, както и създаването на Фонд „Благоустройство“ – механизъм, чрез който част от стойността, генерирана от новото строителство, да се връща обратно в кварталите за изграждане на необходимата обществена инфраструктура. Това изисква законодателни решения и ангажираност на държавата. Дотогава Столична община търси възможните инструменти в рамките на действащото законодателство – конкретни споразумения с инвеститорите, основани на анализ на потребностите и пряк диалог с гражданите.
Устойчивите решения за развитието на града изискват не само инвестиции, но и споделена отговорност за средата и хората.
