България има потенциал да привлича заможни туристи, но страхът от по-високите цени и липсата на увереност продължават да ограничават развитието на сектора. Това заяви проф. Румен Драганов, директор на Института за анализи и оценки в туризма, пред БГНЕС.
Повод за разговора е отсъствието на България от международни класации за луксозен туризъм, в които Гърция и Хърватия привличат вниманието на заможните пътешественици. Според Драганов обаче международният интерес към страната се увеличава. Той посочи, че през януари в България са влезли с над 300 000 повече чуждестранни посетители спрямо същия месец на 2019 г. — годината, която определя като най-силната за туризма преди пандемията.
Платежоспособните туристи вече посещават България
Драганов не приема тезата, че страната привлича предимно туристи с ограничени финансови възможности. По думите му посетителите разполагат със средства, включително с кредитни карти със значителни лимити, но решаващо е дали местният бизнес успява да предложи услуга, която съответства на очакванията им.
„Туристите имат пари. Другото е дали ние умеем да ги привлечем и да ги накараме да ги похарчат тук“, каза проф. Румен Драганов.
Според него България често не представя достатъчно убедително своите предимства и не изгражда образ на престижна туристическа дестинация. За разлика от нея, съседни държави успяват да превръщат природните и културните си ресурси в разпознаваем международен бранд.
По-високите цени и доходите в сектора
Драганов посочи обществената съпротива срещу поскъпването на туристическите услуги като една от основните пречки пред сектора. По думите му България поддържа ниски цени в европейски контекст, което се отразява и върху възнагражденията на заетите в туризма.
Той смята, че по-високите цени могат да осигурят по-добро заплащане на служителите, по-големи приходи за бизнеса и повече постъпления в държавния бюджет. Като пример за сходството в качеството на услугите Драганов посочи приготвянето на пица, което според него отнема около четири минути както в Италия, така и в България, когато се използва еднакво оборудване.
По думите му разликата е в готовността на бизнеса да поиска цена, съответстваща на качеството, и да заплаща достойно труда на служителите.
Собствените продукти остават недостатъчно използвани
Драганов обърна внимание и на нуждата България да популяризира по-силно собственото си производство. Той даде за пример честото предлагане на гръцка салата в българските ресторанти, докато в Гърция не се предлага шопска салата. Според него този пример показва значението на местните продукти за изграждането на разпознаваем туристически образ.
Експертът вижда повод за оптимизъм и в новото поколение кадри. Все повече специалисти с образование и професионален опит от САЩ, Великобритания и други европейски държави участват в управлението на туристически обекти в България и по света.
„Ние имаме всичко — продукти, хора и производство. Това, което трябва да имаме, е достатъчно самочувствие“, заяви Драганов. Според него увереността в качеството на българския туристически продукт трябва да бъде основата за по-доброто позициониране на страната в луксозния сегмент.
