Днес обръщаме поглед към един от най-големите ни триумфи, които военната ни история познава – превземането на Лозенград.
От 9 до 11 октомври 1912 г. Трета и част от Първа армия провеждат Лозенградската настъпателна операция. Първа армия получава задача да отрази действията на Одринския гарнизон, а Трета армия – да овладее укрепения пункт Лозенград.
Това припомнят от Националния военноисторически музей (НВИМ).
Разположението на Трета армия остава неизвестно за противника, което създава условия за осъществяване на стратегическа изненада при нанасяне на главния удар. На 9 октомври войските на двете страни настъпват почти едновременно. След ожесточени срещни боеве по линията Одрин – Лозенград неприятелят е спрян при Ескиполос – Ериклер и отхвърлен към Лозенград.
Османското командване планира да даде отпор на българските войски, които с нощни действия достигат подстъпите на града.
На 11 октомври вражеската отбрана е пробита и Трета армия под командването на генерал-лейтенант Радко Димитриев овладява втората по сила крепост в Източна Тракия – Лозенградската.
С операцията е нанесен мощен удар на противниковата Източна армия. Напълно дезорганизирана, тя отстъпва на юг, изоставяйки по пътя цялото си тежко въоръжение. Телеграфните агенции разпространяват бързо новината за българската победа.
Английският вестник „Дейли телеграф“ окачествява овладяването на Лозенград като „един от най-големите триумфи, каквито въобще военната история познава“.
