На 8 октомври 927 г. в Константинопол се състои една от най-значимите сватби в средновековната българска история. Българският цар Петър I се жени за Мария Лакапина – внучка на византийския император Роман I Лакапин и дъщеря на неговия син Христофор.
Церемонията е извършена в църквата „Света Богородица“ при Пиги край византийската столица. Венчавката е отслужена от константинополския патриарх Стефан II. След брака Мария приема името Ирина, което означава „мир“ – знак за новите отношения между двете държави.
Бракът поставя край на дългия конфликт
Сватбата е част от мирното споразумение, сключено между България и Византия след смъртта на цар Симеон Велики през май 927 г. Неговият наследник Петър I започва управлението си в условията на продължителна война, но скоро насочва усилията си към дипломатическо уреждане на отношенията с Константинопол.
Мирният договор е важен успех за българския владетел. Византия признава титлата „цар“ на Петър I, а Българската църква получава признание за автокефална, начело с патриарх. Договорът предвижда още плащането на годишен данък от Византия на България и урежда териториалните отношения между двете държави.
Споразумението е представяно като тридесетгодишен мир. То прекратява военния сблъсък между България и Византия и създава условия за продължителен период на относителна стабилност на Балканите.
Мария става българска владетелка
Бракът има не само династично, но и ясно политическо значение. За византийския двор той означава свързване с българския владетел, а за България – признание от Константинопол на нейния императорски статут и църковна независимост.
Византийският хронист Симеон Логотет описва раздялата на Мария с нейния род и пристигането ѝ в България с думите, че тя се радвала, понеже се е свързала „с мъж цар“ и е била наречена владетелка на българите.
Петър I управлява България до 969 г. и остава най-дълго управлявалият владетел в историята на Първото българско царство. Сватбата му с Мария Лакапина се превръща в символ на мира, постигнат след десетилетия на войни между България и Византия.
Източници: bta.bg, old-news.bnr.bg
