На 5 октомври 1908 г. император Франц Йосиф I обявява присъединяването на Босна и Херцеговина към Австро-Унгария. В международните документи действието често е датирано и на 6 октомври, а имперският рескрипт до населението на двете области е публикуван на 7 октомври. Така Виена превръща продължилото 30 години управление в официална анексия.
Берлинският договор от 1878 г. дава на Австро-Унгария право да окупира и управлява Босна и Херцеговина, но оставя формалния суверенитет на Османската империя. През следващите десетилетия Виена изгражда администрация, армия и инфраструктура в областите, без да променя юридическия им статут.
Младотурската революция ускорява решението
Повратният момент настъпва през юли 1908 г., когато Младотурската революция възстановява османската конституция. Във Виена се появяват опасения, че новите власти в Цариград ще поискат възстановяване на османския контрол и ще включат представители от Босна и Херцеговина в османския парламент. Австро-унгарският външен министър Алоис фон Ерентал използва кризата, за да сложи край на двусмисления статут на областите.
На срещата в Бухлау през септември 1908 г. Ерентал разговаря с руския външен министър Александър Изволски за възможна промяна на балканския статут. Русия не желае анексията да бъде извършена едностранно, но се интересува от промяна на режима на проливите. Преди да бъде постигнато общо международно споразумение, Виена обявява решението си.
„Ще имате глас, когато се вземат решенията за делата на вашия дом“, заявява Франц Йосиф в прокламацията си към жителите на Босна и Херцеговина.
Императорът представя анексията като необходима юридическа стъпка и обещава конституционни институции, които да дадат представителство на населението. Едновременно с това Австро-Унгария нарежда изтеглянето на войските си от Санджака Нови пазар в опит да ограничи международната реакция.
Сърбия и Русия протестират
Анексията предизвиква остра реакция в Сърбия и Черна гора. Белград има национални и териториални претенции към Босна и Херцеговина, където живеят големи славянски общности. Русия, традиционен покровител на Сърбия, също протестира срещу нарушаването на статута, установен през 1878 г.
Започва Босненската криза от 1908–1909 г. Русия е отслабена от поражението си във войната с Япония и не получава подкрепа от останалите велики сили за военна конфронтация. Германия застава зад Австро-Унгария, а Сърбия в крайна сметка приема новото положение през 1909 г. Така кризата приключва без война, но оставя дълбоко напрежение между Виена и Белград.
Анексията не решава националния въпрос в областта. Тя го превръща в постоянен източник на конфликт между Австро-Унгария и Сърбия. Шест години по-късно Сараево, столицата на анексираната Босна, става мястото на убийството на престолонаследника Франц Фердинанд. Събитието ускорява избухването на Първата световна война.
Източници: history.com, history.state.gov, encyclopedia.1914-1918-online.net
