Чуйте статията:
Международна агенция по енергетика (МАЕ*) призова домакинствата, бизнеса и индустрията да намалят потреблението на енергия като бърза мярка за ограничаване на ефектите от глобалната енергийна криза, предизвикана от ескалацията на войната на САЩ и Израел срещу Иран, пише CNBC.
Според агенцията, мерките за увеличаване на предлагането няма да бъдат достатъчни, за да компенсират „най-голямото прекъсване на доставките в историята на глобалния петролен пазар„. Вместо това намаляването на търсенето може да донесе по-бързо облекчение за потребителите и да ограничи ръста на цените.
Цените на петрола са се повишили с над 40% от началото на конфликта в Близкия Изток, достигайки най-високите си нива от 2022 г. Основен фактор за това е затварянето на Ормузкия проток, през който преминава около една пета от световното потребление на петрол.
В отговор държавите вече започнаха да използват стратегическите си резерви, като МАЕ одобри освобождаването на 400 милиона барела петрол – най-голямата подобна мярка в историята на организацията.
Агенцията подчертава, че ограничаването на потреблението може да има незабавен ефект. „Адресирането на търсенето е ключов и незабавен инструмент за намаляване на натиска върху потребителите, подобряване на достъпността и подкрепа на енергийната сигурност„, посочват от МАЕ.
Сред препоръчваните мерки са работа от разстояние, когато е възможно, намаляване на пътуванията с автомобил и самолет, както и по-широко използване на обществен транспорт или споделено пътуване.
Допълнително се препоръчва ограничаване на използването на газови уреди и преминаване към електрически алтернативи за готвене.
Транспортът остава основен фактор за потреблението на петрол, като формира около 45% от глобалното търсене. Намаляването на скоростта по пътищата, по-малкото ползване на лични автомобили в градовете и по-ефективното използване на горивата също могат да окажат значително влияние.
Паралелно с това редица европейски държави вече предприемат фискални мерки за ограничаване на ефекта върху потребителите. Испания планира да намали ДДС върху горивата, Италия вече понижи акцизите, а Германия обмисля допълнителни механизми, включително облагане на извънредните печалби на енергийните компании.
Държави в Азия обмислят връщане към политики от времето на пандемията от COVID-19. Те включват дистанционна работа и икономически стимули, в опит да ограничат последиците от глобалната горивна криза, съобщава Ройтерс.
Регионът е сред най-силно засегнатите, тъй като купува над 80% от петрола, преминаващ през Ормузкия проток, който на практика е блокиран от началото на военните действия на 28 февруари.
Засега нито една страна не е въвела масово работа от вкъщи, но темата вече се обсъжда на високо ниво. „Мисля, че това е добра идея„, заяви южнокорейският енергиен министър Ким Сунг-хван по повод препоръките на МАЕ. Той допълни, че правителството ще разгледа подобни мерки съвместно с други институции.
Южна Корея стартира кампания за пестене на енергия, призовавайки гражданите да намалят времето за къпане и да използват електроуредите по-ефективно.
Филипините съкратиха работната седмица в част от държавната администрация, а президентът Фердинанд Маркос-младши обяви извънредно положение в енергетиката.
Пакистан затвори училищата за две седмици и насърчи дистанционната работа, докато Шри Ланка въведе допълнителен почивен ден всяка сряда с цел пестене на гориво.
В Сингапур властите препоръчаха използване на енергийно ефективни уреди и електромобили, а в Тайланд бяха разпоредени ограничения на служебните пътувания и намаляване на консумацията на електроенергия.
Паралелно с това редица страни предприемат финансови мерки за облекчаване на домакинствата. Япония планира да използва около 800 млрд. йени от резервите си за субсидии, които да задържат цената на горивата около 170 йени или 0,92 Евро за литър.
Кризата вече води до недостиг на горива в части от Австралия, където паническото купуване изчерпва запасите, особено в отдалечените райони. Правителството предложи законодателни промени за увеличаване на санкциите срещу спекулативното повишаване на цените.
В същото време централните банки са изправени пред сложен избор. За разлика от периода на пандемията, когато лихвите бяха понижени, сега част от тях обмислят повишения заради инфлационния натиск.
„Централните банки са изправени пред класическа дилема – инфлацията расте, но икономическият растеж може да се забави„, коментира главният икономист на Capital Economics Дженифър Маккюън.
Към момента фючърсите на суровия петрол от сорта Брент се търгуват около 100 долара за барел. Те паднаха на това ниво, след като Вашингтон даде индикации за възможен мир с Иран. В Техеран обаче отхвърлиха появилите се информации за възможни преговори със САЩ, определяйки ги като „фалшиви новини“.
Саудитска Арабия очаква скок на цената на петрола до 180 долара за барел, ако енергийният шок продължи и след април, предава „Уолстрийт Джърнъл“.
Европа може да се сблъска с недостиг на енергийни ресурси още през следващия месец, предупреди главният изпълнителен директор на Shell Уейл Сауън, цитиран от Ройтерс. По думите му осигуряването на стабилни доставки се превръща в ключов елемент от националната сигурност.
„Държавите не могат да имат национална сигурност без енергийна сигурност„, подчерта Сауан, като добави, че компанията работи съвместно с правителства за ограничаване на кризата чрез мерки като увеличаване на запасите и координирани покупки.
Според Сауан първоначално са засегнати количествата авиационно гориво, като следващите рискови сегменти са дизелът и бензинът, особено с наближаването на активния летен сезон в Северното полукълбо.
Подобни опасения изрази и има и в Германия, където министър на икономиката Катерина Райхе, която предупреди, че при продължаване на конфликта може да се стигне до реален недостиг на енергийни доставки още в края на април или началото на май.
*Международна агенция по енергетика е автономен международен орган в рамките на Организацията за икономическо сътрудничества и развитие (ОИСР). Тя е създадена през 1974 г. след глобалната енергийна криза от 70-те години на миналия век. Основната ѝ задача е да помага за справянето с глобалния недостиг на петролни запаси и да служи като източник на информация за световния петролен пазар и други енергийни сектори, включително глобалното енергоснабдяване.
