На 29 септември традиционно се отбелязва рожденият ден на Мигел де Сервантес – писателят, чието име завинаги е свързано с „Дон Кихот“. Според приетата хипотеза той е роден на тази дата през 1547 г. в Алкала де Енарес, но точният ден не е потвърден с акт за раждане. Сигурно е, че бъдещият автор е кръстен на 9 октомври същата година в църквата „Санта Мария ла Майор“.
Близостта между двете дати, както и фактът, че 29 септември е денят на Свети Михаил, обясняват защо именно този ден се приема за рожден на писателя. Националната библиотека на Испания посочва датата с въпросителен знак, докато кръщелният запис остава документално установеното събитие. Сервантес е четвъртото от седемте деца на Родриго де Сервантес и Леонор де Кортиняс.
От войник в Лепанто до пленник в Алжир
Преди да стане писател, Сервантес преминава през живот, който прилича на приключенски роман. През 1569 г. заминава за Италия, а две години по-късно участва в битката при Лепанто – едно от най-големите морски сражения на XVI век. На 7 октомври 1571 г. той е ранен в гърдите и лявата ръка. По-късно сам нарича битката „най-високия случай, който са виждали миналите векове, настоящето и очакващите векове“.
През 1575 г., на път обратно към Испания, галерата, с която пътува, е пленена от берберийски пирати. Сервантес прекарва пет години в Алжир и прави четири опита да избяга. Освободен е през 1580 г., след като за откупа му са събрани средства от семейството и от ордена на тринитарците.
„Дон Кихот“ променя съдбата му
След завръщането си в Испания Сервантес се опитва да се утвърди като поет и драматург. Първата му публикувана книга е „Галатея“, излязла през 1585 г. Пише пиеси, работи като снабдител и събирач на данъци, изпада във финансови затруднения и дори попада в затвора.
През 1605 г. в Мадрид е отпечатана първата част на „Дон Кихот“. Романът разказва за обеднял идалго, който приема рицарските книги за действителност и тръгва по пътищата на Ла Манча със своя оръженосец Санчо Панса. Втората част излиза през 1615 г., след като междувременно се появява и апокрифно продължение, подписано с името Алонсо Фернандес де Авелянеда.
През последните години от живота си Сервантес публикува „Назидателни новели“ и „Пътуване до Парнас“, а през 1615 г. – сборника „Осем комедии и осем интермедии“. В посветителното писмо към последния си роман „Персилес и Сихизмунда“ пише: „Вчера ми дадоха последно причастие, а днес пиша това.“ Книгата излиза посмъртно през 1617 г.
Мигел де Сервантес умира в Мадрид на 22 април 1616 г. и е погребан на следващия ден в манастира на босите тринитарки. Така датата 23 април остава свързана с неговото погребение, макар че смъртта му настъпва ден по-рано. А 29 септември продължава да напомня за началото на живота на човека, превърнал битките, пленничеството и разочарованията си в литература, която надживява вековете.
Източник: cervantes.bne.es
