„С пристигането на нов конвой от руски бронирани машини от пристанището Ломе, предназначени да подкрепят разполагането на руския Африкански корпус в Мали, тази мисия навлезе в петата си година. Руският разход на човешки животи и огромни финансови ресурси спешно изисква възвращаемост, но каква би могла да бъде тя? Каква е крайната цел на Русия в Мали?“, пише Рафаел Парънс за War on the Rocks.
„Когато групировката „Вагнер“ – предшественикът на Африканския корпус, навлезе в Мали през декември 2021 г., тя преследваше сделка от типа „ресурси срещу сигурност“, подобна на тази, която беше постигнала в Централноафриканската република. Сред уроците, които „Вагнер“ извлече, бе и погрешната надежда, че бъдещите операции ще протичат със същата лекота, с която групировката беше овладяла Централноафриканската република. Там организацията изгради репутация на гарант за националната сигурност, а в замяна получи пълен достъп до държавната бюрокрация и до икономиката в цялата страна — от добива на злато и диаманти чак до продажбата на бира и алкохол. Още през 2022 г. посочих, че Мали се оказа много по-костелив орех за Русия. Неспособността на „Вагнер“ да си осигури достъп до добивните ресурси в Мали постави началото на края на организацията, но и Африканският корпус — организация, която е пряко подчинена на руската държава — не успя да си осигури достъп до малийското злато, след като зае мястото на „Вагнер“.
„Вагнер“ не успя да се закрепи в самата златодобивна индустрия на Мали, макар че беше постигнала това в златните и диамантените мини на Централноафриканската република и в петролната индустрия на Сирия. „Вагнер“ не успя да измъкне златните мини на Мали от контрола на режима, а Африканският корпус все още не е показал бизнес усета на своя предшественик. Руският провал идва в момент, когато малийското правителство се стреми да гарантира собствения си контрол върху добива на злато в страната — макар че за това продължава да е необходимо участието на вече съществуващите западни партньори. Този процес започна с нов минен кодекс през 2023 г., който увеличи държавните печалби и дела на държавата в собствеността върху мините, а след това продължи с ареста на четирима служители на Barrick Gold и издаването на заповед за арест на изпълнителния директор на Barrick Марк Бристоу в края на 2024 г.
След това Barrick и малийското правителство се споразумяха за уреждане на спора, като съгласно споразумението Barrick трябваше да плати на държавата приблизително 430 милиона долара в замяна на освобождаването на служителите си, отпадането на обвиненията и възобновяването на операциите. Малийският президент Асими Гойта след това започна да централизира държавния контрол върху добива на злато чрез Sopamim — държавно предприятие, създадено да контролира всички малийски дялове в мините на страната. Тези събития допринесоха за изтласкването на Русия и нейните военни предприемачи от златния бизнес в Мали, като едновременно с това укрепиха малийската държава и запазиха ролята на западните минни компании в страната.
Макар че „Вагнер“ не успя сама да си осигури достъп до златодобива, изглежда малийското правителство им е плащало със златни приходи. Няколко източници се позовават на американското разузнаване, според което хунтата в Мали е плащала на „Вагнер“ приблизително 10,8 милиона долара месечно. Смята се, че малийското правителство е финансирало „Вагнер“ предимно чрез данъци върху международни златодобивни компании като Barrick или директно чрез злато, когато средствата за плащания са свършвали. Тези твърдения се основават до голяма степен на предположения и анекдотични доказателства и без ясна документална следа са много трудни за проверка — което подчертава несигурния характер на финансовите договорености между Мали и „Вагнер“.
Въпреки това Кралският институт за изследвания в областта на отбраната и сигурността твърди, че „операциите в Мали не са били печеливши за „Вагнер“. Освен това „дори ако годишните печалби са постъпвали в руската държава, а не при [бившия лидер на „Вагнер“ Евгений] Пригожин (което изглежда много малко вероятно), почти сигурно те не биха били достатъчни, за да покрият разходите дори само за един ден от руските бойни действия в Украйна“. Вместо това структурата на плащанията е оставяла икономическата власт в ръцете на Бамако.
Африканският корпус и Кремъл се опитват да продължат натиска върху Бамако. Руският конгломерат Yadran Group си партнира с малийската държава за изграждането на предприятие за преработка на злато, чието строителство започна през юни 2025 г. Полските експерти Филип Брижка и Йенджей Череп обаче посочват, че това предприятие ще трябва да се конкурира с рафинерията, притежавана от Мали – Marena Gold, както и с импровизираните топилни в централния пазар на Бамако. Освен това сроковете за реализация на този проект са неясни, а Западна Африка е изпълнена с планирани чуждестранни бизнес проекти, които са се провалили или така и не са били завършени. На друго място Африканският корпус продължава опитите на „Вагнер“ да си осигури контрол над златната мина за ръчен добив Интахаха, но не е успял да установи контрол над обекта. Изпълнителният директор на The Sentry Юстина Гудзовска заяви, че според местни миньори Африканският корпус контролира някои от пътищата, водещи извън мината, но тези отделни опити за събиране на такси са ограничени и отразяват като цяло неуспешна стратегия.
И така, какво получава Русия – ако изобщо получава нещо – в замяна на разполагането си в Мали? Политическият капитал е значителен, но конкуренцията с външни партньори, включително Турция, Китай и Обединените арабски емирства, продължава и би могла да застраши уникалния достъп на Русия. От 2022 г. насам Русия със сигурност е извлякла дипломатически ползи в Сахел, като е отдалечила Мали и съседите му — Нигер и Буркина Фасо — от Запада и ги е поставила под руско влияние. Това се оказа полезно за руските геополитически сметки и в Организацията на обединените нации, където новите ѝ партньори гласуват заедно с Москва по въпроси, свързани с войната в Украйна.
Макар тези политически победи да бяха полезни в миналото, те не обясняват продължаващото руско участие и до днес. Тази оценка е особено проблематична, ако предположението е, че Африканският корпус не преследва материално богатство по начина, по който го правеше „Вагнер“. Ако това е така, Африканският корпус продължава разполагането на „Вагнер“ без ясни цели, при положение че Франция и Съединените щати вече напуснаха Сахел. Западът може и да го няма, но Русия все още плаща сметката.
Вместо това избледняващите дипломатически победи се превръщат в скъпо струваща продължителна военна операция. Смята се, че „Вагнер“ е загубила около 84 бойци при засада край Тинзауатен в края на юли 2024 г., а Африканският корпус продължава да губи хеликоптери, да търпи нападения срещу войските си и обсади на базите си. Още по-лошото е, че Африканският корпус не успява да спре джихадистите да извършват нападения в цялата страна почти безнаказано, включително в Бамако и по основните магистрали. Руските операции не са постигнали успех там, където Западът се провали, а репутацията на Русия в страната продължава да се влошава.
Кремъл се сблъсква и с конкуренти в дипломатическата си кампания в Бамако. Пристигането на три нови дрона Akinci със среден обсег може да сигнализира за промяна в посока към турска военна помощ, следвайки стратегията на съюзника от Алианса на държавите от Сахел — Буркина Фасо. Буркина Фасо избра военна стратегия, до голяма степен съсредоточена върху удари с дронове по джихадистки групировки, което отразява слабостта на управляващата хунта извън столицата и неспособността ѝ да се противопостави на джихадистките групировки по суша.
През последните две години Мали претърпя значителни поражения, включително особено тежката кампания през 2025 г., когато свързаната с „Ал Кайда“ групировка Джамаат Нусрат ал-Ислам уал-Муслимин установи горивна блокада на столицата и ключови градове. Преминаването към стратегия, поставяща дроновете на първо място, макар и логично в известен смисъл, би било сигнал за отслабена държава, която не е способна да поддържа сухопътни сили в цялата страна. Макар Мали вече да е разполагала с дронове Akinci и преди, тези променящи се условия — заедно със смъртта на проруския министър на отбраната на хунтата Садио Камара — могат да сигнализират за отслабване на руското влияние в Мали и за разширяване на турското присъствие.
Китай и Обединените арабски емирства са по-малки играчи в Мали, поне що се отнася до военната помощ, но това може да се промени в бъдеще. Китайските военни инвестиции в Мали са били ограничени до продажби на оръжия и оборудване, по-специално на бронирани машини Norinco VP11 с противоминна защита и защита срещу засади, пленени от туарегските сили при Тинзауатен. Мали обаче няма пристанищната инфраструктура, която Китай предпочита да развива в Африка, а настоящото равнище на нестабилност в страната не благоприятства китайския модел на дългосрочни инвестиции.
Инвестициите на ОАЕ в Мали са се съсредоточили около плащане от 50 милиона долара на Джамаат Нусрат ал-Ислам уал-Муслимин за отвлечен емирски принц и още един гражданин — плащане, което неотдавнашен доклад на ООН свърза с настъплението на тази групировка и с плащания към по-широката мрежа на „Ал Кайда“. Инвестициите от Емирствата – този път вероятно насочени към малийското правителство, ще зависят от приключването на гражданската война в Судан, където ОАЕ са един от основните поддръжници на Силите за бърза подкрепа.
На този етап Русия може да остава в Мали поради инерция и логиката на вече направените и невъзстановими разходи. Макар Кремъл да изглежда неспособен, а може би и незаинтересован, да преследва права за добив на злато в Мали, единствената друга убедителна причина да остане в страната би била да възпрепятства завръщането на френски или американски сили. Стратегическата стойност на Мали като държава без излаз на море в центъра на Сахел не оправдава подобен тип военни инвестиции. Географското положение на страната се оказа по-скоро проклятие, отколкото предимство за Русия.
Вместо да предостави база за други операции, Москва трябваше да изгради въздушни мостове от Сирия и Либия и да сключи пристанищни споразумения в Того, за да снабдява разположените си сили, а внесените от Русия машини и оръжия след това се използват от Африканския корпус, вместо да бъдат продавани на малийската армия. Ако основната цел на Русия е цялостно решаване на джихадисткия или сепаратисткия проблем — което никога не е било истинският ѝ приоритет — малко вероятно е Кремъл да успее да промени баланса на конфликта, докато не приключи войната си в Украйна. Вместо това Русия продължава само формално да декларира ангажимент към борбата с тероризма, докато се съсредоточава върху гарантирането на оцеляването на един нелиберален режим, поддържайки статукво, което носи малко ползи както на Москва, така и на Бамако.
Политиците във Вашингтон и Париж трябва да отчетат руската слабост в Мали и да се подготвят за евентуална възможност. Още едно голямо нападение срещу Бамако, особено срещу летището или правителствени сгради, може да принуди Гойта да предприеме действия срещу Русия. По същия начин още едно тежко поражение, подобно на това при Тинзауатен, може да доведе до самостоятелна евакуация на Африканския корпус при условия, които той сам определи.
Подходът на САЩ или Запада обаче трябва да бъде предпазлив, за да не попадне в същия капан „сигурност срещу ресурси“, в който се оказа Русия. Освен това, макар малийските лидери да изглеждат отворени към широк кръг партньори, тази готовност ще зависи от ангажимент към безкомпромисно използване на сила — особено срещу цивилни — което Съединените щати и Франция в миналото отказваха да предложат и което на първо място подтикна Мали да търси отношения с Русия“.
