Вторият ден от тридневните парламентарни избори в Русия премина на фона на съобщения за кибератаки срещу системите за гласуване и комуникационната инфраструктура. Руските власти заявиха в събота, че атаките са били отблъснати и не са нарушили провеждането на вота. Информацията беше публикувана от Reuters през последните часове.
Председателят на руската Централна избирателна комисия Ела Памфилова заяви, че атаките срещу изборната инфраструктура продължават, но по думите ѝ те се неутрализират успешно. В Москва системата за дистанционно електронно гласуване е била подложена на силна атака през нощта, съобщиха властите.
Руското Министерство на цифровото развитие съобщи отделно за опит за саботаж срещу комуникационни линии в Далечния изток. Според министерството връзките са били възстановени и гласуването не е прекъснато. Reuters отбелязва, че президентът Владимир Путин по-рано обвини Украйна в опити за намеса в изборите, но не представи доказателства за това твърдение.
По официални данни на Централната избирателна комисия избирателната активност в Русия към 14:00 ч. московско време в събота е достигнала 32,58%. Вотът започна на 18 септември и ще приключи на 20 септември. Първите резултати се очакват след затварянето на последните секции в неделя вечерта.
Това са първите избори за Държавната дума след началото на пълномащабната руска инвазия в Украйна през февруари 2022 г. Избират се всичките 450 депутати в долната камара на руския парламент – половината чрез партийни листи, а останалите в едномандатни райони.
Политическата конкуренция на изборите е ограничена. Reuters посочва, че повечето кандидати, открито обявили се срещу войната в Украйна, не са допуснати до участие. Либералната партия „Яблоко“, която настоява за прекратяване на огъня, беше засегната от решение на Върховния съд за нарушения на изборните правила – обвинения, които партията отхвърля. Нейни представители все пак участват в някои едномандатни райони.
Управляващата „Единна Русия“, която подкрепя Владимир Путин, разполага с доминиращо присъствие в настоящата Дума. Кремъл представя изборите и като показател за обществената подкрепа за държавната политика по време на войната. Путин призова гражданите да участват във вота и заяви, че резултатът трябва да покаже, че „милиони хора стоят зад“ руските военнослужещи.
Изборите предизвикаха и нов дипломатически спор с Молдова. Москва планира да отвори 15 избирателни секции в сепаратисткия регион Приднестровие, където според Русия около 220 000 жители имат руски паспорти. Кишинев възрази срещу решението и определи откриването на секции извън руското посолство като „неприемливо и враждебно“.
Молдовското правителство заявява, че не може да гарантира контрол върху изборните процедури в Приднестровието. Русия отхвърля тези възражения и настоява, че руските граждани в региона имат право да участват във вота. При изборите през 2021 г. Москва отвори 27 секции там, като над 76% от гласувалите подкрепиха „Единна Русия“.
Русия провежда гласуване и в контролирани от нея украински територии. Украйна отхвърля изборния процес в окупираните райони и не признава неговата легитимност.
Към момента няма окончателни резултати от парламентарния вот. Гласуването продължава до неделя, 20 септември, а почти пълните резултати се очакват в понеделник.
