На 16 септември се навършват 46 години от смъртта на Жан Пиаже – ученият, който промени начина, по който светът разбира детското мислене. Швейцарският психолог и епистемолог остава една от най-влиятелните фигури в психологията на развитието, а теорията му за етапите на когнитивното развитие продължава да присъства в учебниците по психология и педагогика по целия свят. Пиаже показва, че детето не е просто „малък възрастен“, а изгражда представата си за света постепенно, преминавайки през различни качествени етапи на мислене. Повече от четири десетилетия след смъртта му неговите идеи продължават да влияят върху психологията, образованието и разбирането за начина, по който човешкият ум се развива.
Той е смятан за бащата на детската психология. Човекът, който пренаписа учебниците и обясни на света как мислят нашите деца. Зад академичната маска на швейцарския гений Жан Пиаже обаче се крият факти, които според съвременните научни и етични стандарти изглеждат абсурдни, скандални и напълно немислими.
Какви тайни крие биографията на професора, чиито теории и до днес се изучават във всеки университет?
Собствените му деца като „опитни зайчета“
Най-големият етичен компромис в кариерата на Пиаже е начинът, по който събира данните за революционната си теория. Той изгражда концепциите си за детския ум, като използва за експерименти собствените си три деца – Жаклин, Люсиен и Лоран.
Днес никой етичен съвет в света не би позволил подобно изследване поради огромен субективен натиск. Пиаже буквално прекарва години вманиачен в това да наблюдава всяко движение на бебетата си, да им крие играчките в критични моменти (за да тества дали разбират, че обектът още съществува) и да ги поставя в объркващи ситуации, за да записва реакцията им. Универсалните закони за човешкото развитие всъщност са изведени в хола на собствения му дом.
Великият „психолог“, който няма нито един изпит по психология
Парадоксално и скандално за мнозина от неговите съвременници, човекът, признат за титан в психологията, няма официално образование по тази специалност.
Пиаже защитава докторат по естествени науки (зоология). Голямата му страст на младини са били… сладководните мекотели и охлюви. Когато започва да работи с деца в Париж, колегите му гледат на него като на „натрапник биолог“, който просто се опитва да класифицира детския ум по същия сух начин, по който преди това е подреждал черупките на охлювите в музея.
Големият скандал с фалшивото отвличане
Самият Пиаже става жертва на един от най-известните психологически феномени – формирането на напълно фалшив спомен. Години наред той разказва пред колеги и студенти шокираща история от детството си: как на 2-годишна възраст едва не бил отвлечен от количката си на Шанз-Елизе в Париж. Той детайлно „помнел“ как бавачката му се борила с похитителя, как получила драскотини по лицето, а полицай с бяла палка подгонил престъпника.
Истината излиза наяве 13 години по-късно. Бавачката изпраща писмо до семейството, в което признава, че изцяло е измислила историята, за да оправдае закъснението си и да измъкне награда за „храброст“. Оказва се, че ученият е конструирал цял „жив спомен“ в главата си на базата на лъжа, която възрастните просто са повтаряли около него.
Обвинения в елитарен расизъм
В по-модерните времена Пиаже е остро атакуван, че теориите му са дълбоко дискриминационни. Той е изследвал изключително малка извадка от деца – предимно неговите собствени и тези на богати, високообразовани европейски семейства в Женева.
Критиците го обвиняват, че е обявил децата от белия западен свят за „универсален еталон за интелигентност“, като напълно е пренебрегнал факта, че децата в други култури, бедни райони или без достъп до образование се развиват по коренно различен начин.
Бягство от домашния ад
Пиаже сам признава в автобиографията си, че интересът му към човешката психика не се ражда от хуманност, а от… психическите проблеми на майка му. Той я описва като изключително невротична и емоционално нестабилна жена, която превръща детството му в кошмар. Младият Жан започва да заравя носа си в книгите и науката главно за да разбере нейното патологично поведение и да избяга от реалността вкъщи.
Днес науката е категорична: без Пиаже нямаше да разбираме децата си по същия начин. Но пътят, по който ученият стига до своите разкрития, остава един от най-странните и егоцентрични експерименти в историята на човечеството.
