Ключовият въпрос около „петричкия наркобарон“ е защо изобщо е било необходимо помилване. Когато Йотова подписва указа, Атанасов вече не е в затвора заради здравословни причини. Точно тук обяснението на Йотова се разпада.
Ако вярваме на президента и кандидат-президент Илияна Йотова, помилваният от нея през 2022 г. наркобарон Огнян Атанасов “днес не би трябвало да може да стане от инвалидната количка”. Така тя защити решението си пред Нова телевизия: лекарската комисия била категорична, че състоянието му не позволява да се върне в затвора.
Снимка от април 2025 г. обаче показва „петричкия Ескобар“ на крака между двама полицаи, които го отвеждат в съда. Самата снимка не отменя медицинските му диагнози, но отслабва обяснението на Йотова. По това време Атанасов вече е прекарал два месеца в ареста, след като отново е обвинен за участие в организирана група за наркотрафик. При акцията в автомобила на друг обвиняем са намерени близо пет килограма кокаин.
Къде е сега Атанасов? Последната публична информация е, че миналата пролет съдът го е пуснал под домашен арест. Оттогава няма известие нито за внесен обвинителен акт, нито за започнал процес, нито за промяна на мярката му.
Човекът, чието здраве е било достатъчно тежко, за да му опрости вицепрезидентката десет години затвор, отново изчезва от полезрението на държавата – този път не след бягство от гръцки затвор, а зад вратата на собствения си дом. Но МВР дали е убедено, че Атанасов е там?
Трансгранична престъпност
Съдейки по серията публикации в гръцки медии за последните две години, Огнян Атанасов е по-известен в съседна Гърция, отколкото в България. Гръцката му история започва още през 1995 г., когато е заловен с 2,5 килограма хероин и съдът в Солун го осъжда на доживотен затвор. След присъдата той заявява в съдебната зала, че е платил, за да получи по-леко наказание. Последва разследване срещу бивш полицейски началник, затворник и адвокат, обвинени, че са му взели 40 милиона драхми (117 388 евро) за подкупи на съдии.
Никой не е наказан. На втора инстанция доживотната присъда действително е заменена с 18 години – след представен от полицията документ, че Атанасов помогнал за разкриването на три наркомрежи. После затворнически служители удостоверяват, че е съдействал за предотвратяването на бунт. Той е преместен в открития затвор „Касандра“, откъдето през 1998 г. бяга. Четирима служители са обвинени в неизпълнение на служебните си задължения, но впоследствие са оправдани, а останалите проверки приключват без резултат.
Когато най-сетне е предаден на Гърция през 2019 г., Атанасов отново се позовава на здравето си. Заявява, че е болен, губи съзнание и не разбира за какво е съден, а адвокатите му твърдят, че страда от енцефалопатия с амнезия. Съдът отказва да спре делото, въпреки думите на Атанасов: “Болен съм, не знам защо съм обвинен. Жена ми знае.”
Българското МВР периодично го залавя, гръцките власти периодично го издирват – а между двете държави Атанасов все намира пролука, за да се измъкне.
Непрозрачност по закон
Президентството защити помилването с „обстойна проверка“, становища от компетентните органи и заключение на седемчленна медицинска комисия. В серия интервюта и изявления Йотова заяви, че нищо не е скрито и че носи отговорност за подписа си.
Публични обаче не са нито медицинската експертиза, нито протоколът на Комисията по помилването, нито конкретните мотиви за решението. Указът също не е обнародван в „Държавен вестник“, но това не е пропуск – законът не го изисква нито за помилването, нито за гражданството и за опрощаване на несъбираеми държавни вземания. Така обществото научава кого е помилвала президентската институция само ако случаят бъде огласен от нея – или ако помилваният отново попадне в криминалната хроника.
По-важният въпрос е защо изобщо е било необходимо помилване. Когато Йотова подписва указа, Атанасов вече две години не е в затвора – изпълнението на присъдата му е прекъснато по здравословни причини. Прекъсването го освобождава, докато състоянието му не позволява да изтърпява наказанието. Но оставя възможност да бъде върнат, ако се подобри. Помилването заличава тази възможност и му опрощава окончателно оставащите десет години.
Тъкмо тук обяснението на Йотова се разпада. Ако Атанасов е бил толкова тежко и необратимо болен, че и днес „не би трябвало да може да стане от инвалидната количка“, опасност да се върне в затвора практически не е имало. Ако обаче подобрение е било възможно, защо държавата предварително се е отказала от правото да изпълни остатъка от присъдата?
Медицинската комисия може да обясни защо Атанасов не е можел да бъде в затвора през 2022 г. Тя не може да отговори защо е трябвало да бъде освободен от присъдата завинаги. Това решение е на Илияна Йотова. Случаят нашумя заради президентската кампания, но предизборната употреба на един факт не го прави по-малко важен. Йотова иска да стане президент след девет години като вицепрезидент. Затова не е достатъчно да каже, че носи отговорност за подписа си – трябва да обясни какво е наложило да бъде положен.
Милостта като политика и като изключение
Важно е помилването да бъде подложено на обществен контрол. По време на двата си мандата американският президент Барак Обама съкрати присъдите на 1715 души, повечето осъдени за ненасилствени престъпления с наркотици. Отделно помилва напълно 212 души. Това беше предварително обявена политика срещу прекомерните наказания, приложена към цяла категория затворници, а не трудно обяснимо изключение за един човек. Освен това всички имена са публично достъпни на сайта на Министерството на правосъдието заедно със съдилищата, присъдите и съдържанието на всяко решение.
В Перу стотици помилвания на наркотрафиканти при президента Алан Гарсия станаха известни като narcoindultos – „наркопомилванията“. Последва разследване на твърденията, че са уреждани срещу пари. Ето как правото на милост се превръща в подозрение за услуга, когато липсва достатъчно публичност.
В случая с Огнян Атанасов важи обратното: колкото по-трудно обяснимо е едно изключение, толкова по-малко институцията може да иска от обществото просто да ѝ повярва.
Този текст изразява мнение на авторката и може да не съвпада с позициите на Българската редакция и на ДВ като цяло.
