Хавиер Милей изненадващо предяви нови претенции на Аржентина към Фолкландските острови. При това той разчита на Доналд Тръмп, но и на растящите съмнения доколко САЩ биха подкрепили своя съюзник Великобритания.
За обръщението си към нацията аржентинският президент Хавиер Милей беше избрал само една-единствена тема: претенциите на Аржентина към Фолкландските острови, наричани от аржентинците Малвините. Този въпрос е много важен за самочувствието на страната, която през 1982 година поведе война за островите срещу Великобритания, донесла ѝ в крайна сметка тежки загуби и неуспех.
„Малвините са аржентински – на базата на историята и на правото. Няма какво да се дискутира“, каза Милей. Той отказва на местните жители правото на самоопределение и възнамерява в бъдеще да налага по-строги санкции на компаниите, които участват в добива на нефт край островите. Строителството на отдавна планирана военноморска база в южния край на Аржентина трябва да бъде ускорено, за да се укрепи присъствието в южната част на Атлантическия океан. Президентът предвижда и създаването на Национален съвет за сигурност, както и по-сериозното включване на въпроса за Малвините като част от аржентинската политика за сигурност.
Милей се възползва от шанса си
В това, че един аржентински президент говори така, няма нищо необичайно. Буенос Айрес настоява за връщането на Фолкландските острови още от тяхното завземане от Великобритания през 1833 година. За британците това бе възстановяване на суверенитета, тъй като те имат военна база на островите още от 1765 година, но за Аржентина бе анексия. Милей обаче до момента избягваше традиционния аржентински патос във връзка с Малвините. А и за него Маргарет Тачър, премиерката на Великобритания по време на Фолкландската война през 1982 година, е една от най-великите политически личности в историята.
Едва миналата година Милей заяви, че Аржентина трябва да стане толкова успешна, че жителите на островите един ден доброволно да решат да станат аржентинци. Сега обаче ги определя като „имплантирано население“ и им отказва правото на самоопределение. Какво се случи?
Милей очевидно вярва в шанса си да промени нещо в трайния спор в своя полза. А това е свързано най-вече с неговия най-важен международен съюзник – Доналд Тръмп може да е открехнал вратата пред Милей в спора за островите.
Дали Тръмп планира промяна в курса?
На журналистически въпрос дали САЩ смятат да преразгледат позицията си по отношение на суверенитета на Фолклендските острови, американският президент наскоро отговори: „Аз винаги подлагам на проверка всяка позиция. Тази е само една от многото“. Макар по този начин Тръмп да не подкрепи изрично аржентинските претенции към островите, неяснотата е многозначителна.
По въпроса за суверенитета американските правителства от десетилетия не застават официално нито на позицията на Лондон, нито на позицията на Буенос Айрес, но признават британската администрация на островите. През 1982 година американският президент Роналд Рейгън в крайна сметка оказа на Маргарет Тачър и дипломатическа, и военна подкрепа във Фолкландската война. Сега Тръмп остави открит въпроса дали тази позиция ще се запази и в бъдеще.
Единството на страната
Хавиер Милей охотно се възползва от тази възможност. Аржентинският консервативен вестник „La Nacion“ определи думите на президента като „премерен обрат“. Във фаза, в която критиките към неговото управление се засилват, Милей изведе на преден план тема, която до момента не бе играла никаква роля в политическия му живот.
Малвините му предлагат нещо, което е рядкост в дълбоко разединеното аржентинско общество – перспективата за единство. Самият Милей призова в речта си всички други политически противопоставяния да бъдат загърбени и в спора за островите да се говори с един глас.
Борбата за суровините
Изключително невероятно е този спор да доведе до нова война като тази от 1982 година. И Милей говори за мирен път, но от аржентинска гледна точка времето напира. На около 220 км северно от Фолкландските острови са били открити нефтени залежи. Проектът за добива им е получил зелена светлина от правителството на островите и през 2028 година първите количества трябва да потекат.
Както пише по този повод в „La Nacion“ бившият шеф на аржентинския генерален щаб Хуан Мартин Палео, „инфраструктурата, капиталите, логистиката и икономическата активност укрепват представителството“. Аргументите на Милей са сходни. Стартът на добива на нефт предоставя на Лондон допълнителен стимул във връзка с островите. И колкото по-интензивен е добивът, толкова по-трудно ще да се постави под въпрос статуквото.
Съпротивата на населението
Милей обаче не би могъл да разчита в своята инициатива на жителите на Фолкландските острови, които са около 3 500. На референдум през 2013 година за бъдещето на островите 99,8 процента гласуваха за запазването на статута на британска отвъдморска територия. За Великобритания тяхното право на самоопределение е решаващо. Докато Аржентина оспорва факта, че едно общество, което според нея е заселено от колониална сила, може да взима решения по отношение на суверенитета.
Така Милей се оказва пред същата дилема като своите предшественици. Той може да повиши дипломатическата цена за Великобритания, но това няма да промени нищо в позицията на островитяните. Те искат да останат британски.
Расте ли натискът спрямо Лондон?
Въпреки всичко за правителството в Лондон развитието от последните дни е обезпокоително. Наскоро Тръмп избегна отговора на въпроса дали САЩ биха подкрепили Великобритания в евентуален нов конфликт с Аржентина и припомни, че Великобритания не е подкрепила САЩ във войната срещу Иран.
Поради това британските медии оценяват изказванията на Тръмп не толкова като нова политика спрямо Фолкландските острови, колкото като допълнително средство за натиск срещу Лондон. Според „Гардиън“ това е най-силният до момента сигнал, че Вашингтон настоява Великобритания да увеличи отбранителните си разходи. Примерът обаче показва и колко напрегнати са междувременно „специалните отношения“. Дори въпросът, по отношение на който британското правителство в продължение на десетилетия можеше да разчита на американската подкрепа, изведнъж се оказва предмет на допълнителни преговори.
Така кръгът от Белия дом до Буенос Айрес се затваря. Милей и затова може да си позволи да демонстрира такова самочувствие, защото неговият най-важен съюзник Доналд Тръмп целенасочено е поел курс на конфронтация с Лондон.
