Какво, защо и кого снимаме: директорът на Фондация „Хаселблад“ Кале Санер

Увлечението към снимането започва в началото на 90-те години, когато приятел на семейството му подарява фотоапарат, а постепенно той започва да усеща това и като призвание. „Подобно на много други младежи от Швеция, първата ни работи след гимназията беше да се впуснем в пътешествия из света. Всеки, който можеше да си го позволи, отиваше към Непал или Индия.“ По време на пътуванията си той започва да снима по-интензивно, но никога не се е възприемал като фотожурналист или документалист, усеща, че силата му е другаде. „Снимането на сгради някак повече отиваше на темпото и начина ми на мислене.“

Какво прави една сграда интересна за снимане? Казва, че е снимал скучни сгради и интериори по-често, отколкото му се иска да признае. „Но ако светлината е подходяща и има интересни композиционни ъгли, оттам насетне има много възможности стерилното да се превърне в интересно. Ако се замислим, всъщност нищо не пречи да се направи интересна фотография в скучна сграда“, казва Санер. Понякога градският хаос пречи: „Да снимаш в среда е особено трудно, тъй като има много детайли, които разсейват, замърсяват, пречат. Помня, че преди години архитектурата в Полша ми беше много интересна. Може би защото беше първото ми посещение на страна от Източна Европа, а част от сградите просто изчезват с времето.“

В момента Кале Санер работи едновременно по филм и книга с близък приятел, социолога Карл Палмас. Съвместният им проект ще изследва фрустрацията на хората със съвременната политика и как това повлиява на самоорганизирането им като общество. „Чувството, което обединява много хора в момента, е несигурността каква е всъщност крайната точка на всичко, което правим – къде трябва да се озовем в близко бъдеще? Питаме се, докато мястото, на което сме в момента, рядко пък е това, за което сме мечтали преди време“, казва Санер. Той допълва, че неравенството, войните, екологичните проблеми имат общо с обяснението за това, но дори и да си го обясним, като общество ни липсва визия за крайната точка. Според него част от проблема е и съвременната политическа реторика. „Същевременно дори няма политик, който да се опитва да ни убеди, че има бъдеще за всички нас.“

Кале Санер ще говори за различните аспекти на работата си на 26 март от 18:30 ч. в галерия „Синтезис“ в София. Лекция ще бъде разделена на две – в първата част той ще говори за дейността на фондацията, а във втората за опита си като издател. Повече на blackbookpublications.com и www.kallesanner.se.

Сподели тази новина