Дори на някого все така да му се струва, че Радев има просто нужда от консолидация на цялата власт, за да бори олигархията – то е защото не е запознат как съвременните автокрации се раждат. Не с преврат, не с танкове по улиците, не с народни бунтове. А чрез избори, след които те – дори да се състоят – да нямат значение.
Началото на този модел в модерността постави Силвио Берлускони в Италия – той използва своето богатство и медии, за да завземе властта, а властта – за да разшири своето богатство и да се задържи в нея. Този модел доби голяма популярност в Източна Европа – Русия, Украйна, Турция, Унгария, Словакия, Сърбия и разбира се – България. Та нали Пеевски първи се прочу с “неговите медии”, които КТБ му накупи и с които накара Борисов да споделя властта.
Бедата на България обаче е, че сега Радев не дойде на власт с помощта на негови медии. Мощната подкрепа, която получи в социалните мрежи остава с неясен произход на финансиране, а предвид случая с изборите в Румъния – не може да се изключи външна намеса в епохата на руската хибридна война срещу Европа.
Още по-тревожно е, че Радев следва по учебник модерната формула за власт на кандидат-автократите:
– лоялността на неговите назначения е към него лично, а не към закона и Конституцията (видно от действията на МВР в Струмяни);
– принципите на държавността са заменени с пълно подчинение на волята му (видно от гафовете на външната министърка);
– а политиката е просто ТВ представление (видно от медийните анонси за борбата с “модела” и акциите на вътрешния му министър).
Дали обаче, когато избирателите на “бореца срещу олигархията” осъзнаят своята изборна грешка и решат да се върнат на площада – няма да е вече прекалено късно?
