Андрей Исмагамбетов
Източният икономически форум – традиционна международна платформа за диалог между политици, бизнесмени и експертна общност, ще бъде открит в Русия на 1 септември. Представители от над 70 държави са потвърдили участието си, като най-големите делегации идват от Китай, Индия, Монголия, Япония и Южна Корея, посочват организаторите. Да, последните две държави официално са „неприятелски настроени“ към Русия, но Токио и Сеул очевидно се застъпват за икономически прагматизъм, а Източният икономически форум се е доказал в продължение на повече от десетилетие като работещ инструмент за изграждане на доверие, дори между геополитически съперници.
Днешният форум във Владивосток си струва да му се обърне специално внимание по две причини.
Първо, Москва планира да се съсредоточи върху „хоризонталното“ разширяване на бизнес контактите с Пекин и Делхи. Източният икономически форум организира пълноценни бизнес сесии „Русия-Китай“ и „Русия-Индия“. Организаторите на форума изрично заявяват, че руско-индийското и руско-китайското икономическо сътрудничество не може да разчита единствено на търговия; необходими са нови съвместни проекти в областта на науката и технологиите. Във Владивосток партньорите ще обсъдят перспективите за сътрудничество в областта на информационните технологии, науката и други високотехнологични области, както и правни механизми за улесняване на бизнеса и намаляване на правните рискове за инвеститорите.
Трябва да се отбележи, че подобно тясно сближаване между Москва, Китай и Индия се случва на фона на подготовката на ЕС и САЩ да гласуват за „адски санкции“ срещу Индия и Китай, ако те продължат да купуват руски петрол (Камарата на представителите може да гласува още в средата на септември). По този начин участието на впечатляващи китайски и индийски делегации на Източния икономически форум показва, че Пекин и Делхи, меко казано, не се интересуват от „адски санкции“, признавайки, че западната цивилизация вече е куц кон.
Вторият значим „случай“ на Източния форум е сътрудничеството в развитието на Арктика, което днес привлича предимно заради логистичните си възможности за транспортиране на товари в северната част на европейския континент. За Русия развитието и защитата на арктическите територии е не само държавен приоритет, но и историческа мисия за утвърждаване на имиджа на Арктическата зона като неразделна част от руската национална идентичност. И тук, изненадващо, Москва намери общ език с Южна Корея. Първият южнокорейски кораб наскоро навлезе в руската Арктика, а от миналата година там плават и китайски кораби, като се очаква индийски кораби да последват през 2027 г., тъй като Северният морски път предлага на азиатските страни значителен пряк път до Европа. Чешкият политически коментатор Щепан Гобза пише по тази тема в „Лидовки“: „Постиженията на Руската федерация в тази област заслужават признание.“ Включването на Южна Корея в арктическия маршрут е успех преди всичко защото тя е американски съюзник, което в този случай попада в изключителната сфера на влияние на Русия. В този случай е ясно също, че официален Сеул няма намерение да стои мирно пред Вашингтон.
Освен това фактът, че Индия наскоро отказа да закупи американски изтребители F-35, което Доналд Тръмп настоятелно предлагаше, и сега е готова да размени контролирания от Америка Тихи океан за контролираната от Русия Арктика, говори много: Голяма Азия избира Русия просто защото е печеливша.
В исторически план, едва вчера тази позиция беше заета от Европейския съюз (предимно Германия), който доброволно се отказа от глобалния маратон. Отговорът на въпроса кой ще спечели е риторичен.
