На южната граница на Русия с Грузия отново се наблюдава познато масово изселване, пише „Политико“.
Над 113 000 руснаци са напуснали страната си миналата седмица през т.нар. ГКПП „Горен Ларс“ — рязък скок в движението, който отразява нарастващите опасения, че Кремъл се готви да обяви нова мобилизация.
През последните месеци руските власти въведоха все по-агресивни мерки за набиране на военнослужещи, засилиха събирането на данни за резервистите и разшириха правомощията на Националната гвардия, което допълнително подхрани разговорите за нова мобилизационна кампания.
Алексей Табалов — основател на правозащитната организация „Школа на наборника“, която работи за защита на наборниците и военнослужещите — заяви, че неправителствената му организация е регистрирала неотдавнашен ръст на молбите за правна помощ от мъже във военна възраст, „предимно от тези в запаса“. В началото на август украинският президент Володимир Зеленски заяви, че разузнавателните служби на страната очакват Русия да започне „бърза мобилизация“ на няколкостотин хиляди души до края на годината.
Нещо повече, Грузия вече е виждала подобен трафик през границата. През септември 2022 г., когато президентът Владимир Путин обяви частична военна мобилизация, при която след пълномащабното нахлуване в Украйна бяха призовани около 300 000 души, Грузия беше една от основните дестинации за руснаците, които се опитваха да избягат. Като една от малкото източноевропейски държави, които позволяват безвизово влизане на руски граждани, тя прие над 100 000 руснаци само за една седмица.
Кремъл обаче от месеци отрича слуховете за мобилизация. Миналата седмица руският посланик в ООН Василий Небензя заяви: „В момента не се нуждаем от масова мобилизация; доколкото ми е известно, тя нито е планирана, нито се очаква“. Междувременно говорителят на правителството Дмитрий Песков тази седмица посочи, че всички разговори за мобилизация са „насаждани от украинските власти“.
Но променящата се ситуация на бойното поле трудно може да бъде пренебрегната. Макар Русия да не публикува официални данни за загубите си, бившият главнокомандващ на Въоръжените сили на Украйна Олександър Сирски заяви, че загубите на Москва са надхвърлили броя на доброволците, готови за първи път да се присъединят към армията. И докато Русия до голяма степен успяваше да използва щедри финансови възнаграждения, за да набира доброволци и затворници за войната, „за Кремъл става все по-трудно да набира нови хора“, отбеляза адвокат от организацията „Мирна молба“, която помага на мъже да избегнат военната служба.
„Социалният договор“ между Кремъл и руския народ видимо се разпада“, твърди той.
Подготвителни мерки
Военният резерв на Русия се състои основно от мъже на възраст под 55 години, които са завършили задължителната си военна служба. Едногодишната военна служба е задължителна за всеки руски мъж на възраст между 18 и 30 години, с някои изключения по здравословни причини или заради продължаване на образованието.
„Това са хората, които обикновено са сред най-вероятните да бъдат призовани при мобилизация“, уточни Табалов. През 2022 г. тогавашният руски министър на отбраната Сергей Шойгу оцени броя им на около 25 милиона.
По думите на Табалов през последните месеци руското правителство активно събира лични данни за резервистите чрез техните работодатели. „Дори питат за адресите на техните роднини“, посочи той, тъй като тази информация може да бъде използвана за издирване на хора, които биха се опитали да се укрият при активна мобилизация. След това тези мъже са викани във военните комисариати и им се дават назначения, в които е посочено в кое подразделение трябва да се явят, ако бъде обявена мобилизация.
„От пролетта интересът на правителството към резервистите рязко нарасна“, потвърди адвокатът от „Мирна молба“.
Табалов смята, че това полага основите за по-бърза и по-дискретна мобилизация. „Просто изпращате например 10 автобуса до конкретен металургичен завод и вземате предварително определен брой работници направо от работните им места, като ги викате по име: Петров, Иванов, Сидоров — качвайте се в автобуса, който след това ги отвежда във военната база“, обясни той.
Поредица от закони, приети през последните месеци, също сочи към възможна подготовка.
През март Кремъл направи електронните военни призовки задължителни в рамките на наборния процес. При мобилизацията през 2022 г. бяха използвани хартиени призовки, които по правило влизаха в сила едва след като получателят ги подпишеше. Това създаде бюрократична вратичка, която доведе до бързото напускане на страната на до 1 милион руснаци, очакващи да получат призовка и последваща забрана за пътуване.
Въведените през 2023 г. и внедрявани в цялата страна на незадължителен принцип през 2025 г. дигитални призовки, които сега са в действие, влизат в сила веднага след издаването им онлайн, като незабавно уведомяват граничните служби и забраняват на получателя да напуска страната. „Властите си взеха поука от предишната мобилизация“, отбеляза Табалов.
След това – през юли, руските медии съобщиха, че Националната гвардия — силова структура, създадена от Путин през 2016 г. основно за защита на режима от вътрешни заплахи и протести в страната и в окупираните територии — предприема стъпки за подготовка на военнослужещите, персонала и съоръженията си в случай на евентуална мобилизация чрез обучения и евакуации.
За тази цел директорът на Националната гвардия Владимир Золотов е подписал указ, в който изрично се посочва, че структурата трябва допълнително да охранява „от опасности, възникващи по време на мобилизационния период, при военно положение и във военно време“.
Тези промени показват, че правителството се подготвя за по-твърд и „по-репресивен“ тип мобилизация, който би включил и силовите структури, заяви украинският военен експерт Олександър Коваленко.
Отлагане на неизбежното
Дори при всички признаци за нарастваща вероятност от нова мобилизация, Путин изглежда решен да я избегне. Официална мобилизация „би означавала, че нещата на фронта вървят зле и че Путин е лош главнокомандващ“, заяви Табалов. Кремъл се опитва да използва редица агресивни стратегии за набиране на военнослужещи, за да избегне официалното обявяване на мобилизация.
През март 2026 г. руските медии съобщиха, че Министерството на отбраната планира да набере около 80 000 души – предимно студенти, в новосъздадените „Войски за безпилотни системи“. Инициативата беше придружена от мащабна пропагандна кампания и натиск върху университетите. Ръководствата на учебните заведения редовно нареждаха на студентите да присъстват на масови срещи с военни специалисти по подбор на персонал, където те бяха насърчавани да подписват договори срещу финансови възнаграждения. През август „Новая газета Европа“ изчисли, че почти всички от 50-те най-добри руски университета са започнали да оказват натиск върху студентите си да се присъединят към „дроновите войски“. До юли обаче са били набрани едва 8000 души — приблизително 10% от целта.
Според Табалов този опит за справяне с недостига на кадри чрез привличане на студенти е бил обречен на провал. „Исторически мъжете влизат в университетите, за да избегнат армията, а не за да се присъединят към нея“, подчерта той. Разследващата организация Conflict Intelligence Team също съобщи през юли за провала на програмата за „студентски дронови войски“, който тя свърза със спада на интереса към постъпване в армията и общото „нежелание на студентите да подписват договор с армията въпреки активната пропаганда и натиск“.
Друга стратегия се появи по-късно – през юни, след като в социалните мрежи се разпространиха видеоклипове от масови проверки в Пенза — един от най-бедните градове в европейската част на Русия. На тях се виждаха полицаи и военнослужещи, понякога придружавани от мъже с балаклави, които спираха цивилни мъже на контролно-пропускателни пунктове, по улиците и в обществения транспорт, качваха ги в микробуси и ги отвеждаха във военните комисариати, където някои от тях впоследствие били принуждавани да подписват договори за участие във войната.
Властите в Пенза многократно отрекоха участие в предполагаемите отвличания и принудително набиране.
Смята се, че кампанията в Пенза е част от по-мащабни усилия на правителството да накара регионите да набират повече мъже и да изпълняват квотите си, без официално да се обявява мобилизация. Според медийни публикации руското Министерство на отбраната си е поставило официална цел да набере 409 000 военнослужещи по договор до края на 2026 г.
Но „тази инициатива може да се обърне срещу властите“, отново заяви Табалов. „Гражданите в Пенза вече започнаха да се самоорганизират — сформират отряди за самоотбрана — и това, честно казано, представлява предизвикателство към държавната власт“.
През август блогърът от Пенза Станислав Морозов създаде група, която събра около 1500 членове и помага на мъже, изправени пред задържане и принуда. „Правим това от отчаяние. Защото просто не ни остава друг избор. Ние сме хора, които отстояват основните си права и свободи — правото да не бъдем превръщани в стока или да ни бъде отнета волята под заплахата от палка“, написа той. Жители на Башмаково също са сформирали отряд за самоотбрана, който патрулира в района, заснема „вербовчици“, записва регистрационните номера на автомобилите им и се опитва да установи самоличността на онези, които прикриват лицата си.
Независимо от недостига на новобранци, не се очаква официално съобщение за евентуална мобилизация преди септември, когато в Русия ще се проведат парламентарни избори. Макар че на нито една антивоенна партия не беше позволено да участва в надпреварата, както самият Путин, така и управляващата партия „Единна Русия“ са изправени пред спад в подкрепата, а официалното обявяване на военна мобилизация няма да помогне на политическите позиции на руския лидер.
И все пак става все по-трудно мобилизацията да бъде избегната от Кремъл.
„Мисля, че унищожаването на Украйна е манията на Путин и тази фикс идея изисква жива сила“, заяви Табалов. „Единственият останал ресурс — предвид провала на останалите опити — е мобилизацията“.
