Фредерик Масиел определено е сред футболистите на ЦСКА 1948, които впечатляват най-много с изявите си. Той започна втория си сезон у нас и определено личи неговото развитие и приносът, който той носи на отбора не се изразяват само в петте му гола до момента. Специално за „Домът на футбола“ по DIEMA SPORT 32-годишното крило разказа повече за себе си и впечатленията му от българския футбол.
„Роден съм във Франция, където двамата ми родители работиха близо 20 години. Баща ми имаше фирма за строителство и аз и двете ми сестри сме родени там. През 2001 година се върнахме в Португалия, където животът ни харесваше повече. аслаждавахме се на плажовете и на хубавото време.
От дете винаги съм мечтал да бъда футболист, но знаех, че ако не се получи, ще стана строител като баща ми. Той още работи с фирмата си за строителство в Португалия. Дори когато приключа с футбола, може би ще се занимавам с това.
Като малък съм тренирал в няколко академии и на 14 години отидох в Спортинг. Година по-късно се преместих в Порто, където прекарах 7 г. Когато живееш сам на такава възраст, това те кара да пораснеш много бързо. Напрежението беше голямо, защото постоянно идват най-добрите играчи от по-малките отбори. Талантите отиват в Бенфика, Порто и Спортинг. Всяка година играеш с най-добрите футболисти в страната. От моето поколение има много добри играчи”, разказа Масиел.
През 2013 г., когато е само на 19 години, Порто му предлага професионален договор с откупна клауза от 20 милиона евро.
“Беше невероятно, чувствах се много добре. По това време не беше обичайно да има млади играчи с такива откупни клаузи. Сега е нормално да има такива за по 10-20 милиона, но към онзи момент имахме само един играч – Серж Оливейра, който имаше клауза за 30 милиона евро. Аз бях вторият най-скъп футболист и това показваше, че ме ценят. Бях в добра форма и се чувствах щастлив, но този договор не промени моят футбол. Продължавах да работя усилено. Тренирах с Куарешма, Хълк, Фалкао, но нямах много късмет. Когато млад футболист отбележи 8-10 гола за втори отбор, го пращат в първия и после го продават в Валенсия, Монако и така нататък. Аз вкарах 14 гола, но тогавашният треньор Юлен Лопетеги не ме повика за предсезонната подготовка. Ядосах се и поисках да напусна клуба. Това създаде проблеми и напуснах, след което отидох да играя в Белгия“, каза още португалецът, който е бил съотборник в юношеските национални отбори на страната си с Бруно Фернандеш, Жоао Кансело, Бернардо Силва и Андре Силва.
“Беше много хубаво. Бяхме невероятна група от футболисти с много качество. Почти всички играчи отидоха да играят в силни, елитни първенства. Спомням си една история с Бруно Фернандеш, която майка ми винаги ми припомня. Тогава той играеше за Боавища, а аз бях в Порто. Вкарах три гола и след мача той отишъл при майка ми и я попитал с какво ме храни. А вижте го сега – най-добрият футболист в Манчестър Юнайтед”, спомня си Масиел, който е бил съотборник в Порто и с бившия защитник на ЦСКА – Тибо Вион.
“Преди да в България си поговорихме доста. Когато бяхме в Порто, живеехме заедно. Вече имаме семейства и е по-трудно да поддържаме редовен контакт, но аз много го харесвам. Както и Мика Пинто, с когото бяхме заедно в Спортинг. Той също игра в ЦСКА, с него бяхме съквартиранти за една година. Арсенио Нунеш, който преди време играеше за Литекс, е от моя град в Португалия. Говорих с тях преди да дойда тук. Бил съм съотборник и с Леандро Годой в Торензе, макар и само за шест месеца. Виждам, че е в добра форма и му желая успех”, каза още Масиел.
Той направи и равносметка на досегашния си престой в ЦСКА 1948.
Първата ми година в България беше и първата ми като баща. Мисля, че не беше най-добрата в кариерата ми. Тази кампания започна по-обещаващо и се надявам да продължа така до края. Яд ме е, че не продължихме в Лигата на конференциите, защото наистина бяхме много близо. Мисля, че все пак свършихме добра работа. Миналия сезон завършихме втори и искаме да подобрим класирането си. Имаме много добри играчи, но ще видим какво ще стане.
Лично аз сега се чувствам отлично по отношение на физическото ми състояние. Когато бях в Порто първо счупих пръст на левия крак, а след това и на десния. След това имах проблеми с още 3-4 травми, които ме върнаха назад. Възстанових се напълно, когато бях на 24-25 години и оттогава съм във форма. Относно попаденията, нямам амбиция да преследвам първото място в голмайсторската класация.
Имаме 30 играчи с много добри индивидуални качества. Конкуренцията е голяма, но пък тя ни дава възможност да се борим за титлата”, завърши Масиел.
