На пръв поглед това изглежда като поредното дипломатическо осъждане на израелската политика спрямо палестинските територии. Но този път зад декларацията стои нещо много по-съществено.
Великобритания, Франция, Германия и Италия — четири от най-влиятелните европейски държави — осъдиха решението на Израел да публикува търгове за строителство в района E1, в окупирания Западен бряг, и призоваха планът да бъде незабавно оттеглен. Към позицията се присъединиха още Нидерландия, Норвегия и Канада.
Това не е просто спор за няколко хиляди жилища. E1 е едно от онези места на картата на Близкия изток, които изглеждат малки, но могат да имат огромни политически последствия.
Какво представлява планът E1?
Районът E1 се намира източно от Йерусалим и е стратегически важен, защото свързва района на Йерусалим с големи израелски селища в западната част на Западния бряг.
Именно затова изграждането на нови израелски селища там от години се разглежда от международната общност като особено опасно за бъдещето на палестинската държава.
Причината е проста: ако между северната и южната част на Западния бряг бъде създадена непрекъсната зона на израелско строителство и инфраструктура, палестинската територия може да се превърне в географски разпокъсани анклави.
А една държава, разделена на отделни парчета, трудно може да бъде жизнеспособна.
И точно това е основният аргумент на европейците.
В съвместната позиция се подчертава, че проектът E1 може да „прокара клин“ през Западния бряг, да увреди териториалната цялост на палестинските територии и да подкопае перспективата за решение с две държави.
Въпросът вече не е само за строителство
Тук се намира същината на проблема.
Израелската политика на заселване не се възприема от европейските правителства просто като строителна програма. Тя се разглежда като процес, който постепенно променя реалността на място.
Построи се селище. После път. След това инфраструктура. После се появява необходимост от охрана. Следват административни структури. И накрая една временна политическа реалност започва да изглежда като необратим факт.
Тъкмо това е страхът на европейските държави: че докато дипломатите говорят за бъдеща палестинска държава, на терен се създава география, която може да направи такава държава практически невъзможна.
Великобритания например заяви пред Съвета за сигурност на ООН, че Израел е одобрил 104 селища през последните четири години и че са били отделени безпрецедентни средства за ускоряване на строителството. Лондон определя разширяването на селищата като заплаха за решението с две държави.
Европа започва да говори по-твърдо
Това е може би най-важният политически сигнал.
Европейските държави от години осъждат израелското заселване на Западния бряг. Но между дипломатическото „осъждаме“ и реалното политическо действие има огромна разлика.
През последните месеци обаче се вижда постепенно втвърдяване на европейския тон.
Франция например само преди дни осъди категорично насилието на израелски заселници в палестинското село Кусра и заяви, че политиката на заселване застрашава решението с две държави.
Великобритания също не се ограничава до общи декларации. Лондон вече говори за необходимост от конкретни мерки срещу насилието на заселници и за спиране на разширяването на селищата.
Още по-важно е, че през юни Франция, Великобритания, Канада и Норвегия наложиха координирани санкции срещу израелски мрежи, свързани с насилието на заселници в Западния бряг.
Следователно декларацията за E1 не идва от нищото. Тя е част от постепенно натрупващ се натиск.
Защо точно сега?
Защото ситуацията на Западния бряг се променя бързо.
Докато светът е концентриран върху войната в Газа, хуманитарната катастрофа и бъдещето на палестинската територия, Западният бряг също преминава през сериозна трансформация.
Нараства насилието на заселници. Има случаи на принудително напускане на палестински семейства. Увеличава се строителството.
Израелските власти предприемат административни и правни стъпки, които според критици постепенно прехвърлят все повече цивилни функции от военната към израелската държавна система.
Особено показателен е планът за прехвърляне на част от полицейските правомощия спрямо заселниците от армията към полицията — ход, който анализатори определят като възможна стъпка към фактическа анексия.
Така постепенно се променя самата природа на окупацията.
„Факти на терена“ срещу дипломатически карти
Израелската политика на заселване има една много важна особеност — тя създава факти. А дипломатическите решения работят с карти.
Проблемът е, че когато една карта бъде променена достатъчно много пъти на терена, дипломатите в един момент се оказват пред свършен факт.
Това е и причината E1 да е толкова чувствителен.
Ако строителството продължи, въпросът вече няма да бъде само:
„Ще има ли палестинска държава?“
Ще бъде:
„Къде точно би могла да се намира тя?“
И това е огромната разлика на този изключително сложен и ескалиращ казус.
Международното право — две противоположни визии
Повечето държави и международни институции разглеждат израелските селища в окупирания Западен бряг като несъвместими с международното право.
Израел от своя страна оспорва тази интерпретация и определя Западния бряг като територия със спорен статут.
Тук се сблъскват две напълно различни политически визии.
Едната казва: окупацията не може да бъде превръщана в постоянно териториално придобиване.
Другата поставя акцент върху историческите, религиозните и сигурностните аргументи на Израел и върху спорния статут на териториите.
Но независимо от различията в интерпретациите едно нещо става все по-ясно: международната общност не желае едностранното променяне на границите чрез постепенно заселване да се превърне в заместител на политическо споразумение.
Карта на района E1 между Източен Йерусалим и Маале Адумим
Най-големият страх: краят на решението с две държави
И тук стигаме до големия въпрос.
Възможно ли е все още да бъде създадена независима палестинска държава, съществуваща редом с Израел?
Точно тази перспектива е в центъра на европейските предупреждения.
Ако Западният бряг бъде разпокъсан от селища, пътища и контролирани от Израел зони, палестинската държава може да остане само юридическа концепция без реална териториална свързаност.
Тогава ще се появи един много по-труден въпрос:
Какъв политически модел остава, ако решението с две държави стане географски невъзможно?
Именно затова европейците определят E1 като опасна граница, която не бива да бъде преминавана.
Но защо само осъждане?
Това е слабата страна на европейската позиция. Израелските правителства вече са чували десетки подобни декларации. Дипломатическото осъждане само по себе си не спира строителството. Истинският въпрос е какво следва след декларацията. Ще има ли икономически последствия? Ще има ли санкции срещу конкретни организации и лица? Ще бъде ли ограничено участието на европейски компании в инфраструктурни проекти в селищата? Ще използва ли Европейският съюз икономическата си тежест?
И най-важното — ще успеят ли европейските държави да действат единно?
Защото ако едната държава предупреждава, другата санкционира, третата продължава нормалните отношения, а четвъртата заема неутрална позиция, натискът губи сила.
Европейският парадокс: защита на решение, което може да изчезне
Европа иска да защити решението с две държави, но същевременно е изправена пред въпроса дали това решение вече не се изплъзва.
Това е своеобразна надпревара с времето.
Колкото повече се променя теренът, толкова по-трудно става дипломатическото решение. А колкото по-трудно става решението, толкова повече се увеличава рискът от нови конфликти.
Така се получава порочен кръг:
заселване → териториална фрагментация → палестинско отчаяние → насилие → израелски мерки за сигурност → още контрол → още заселване…и т.н. до безкрай!
И този цикъл може да продължава години.
Какво означава това за Израел?
Израел не е изправен пред внезапна международна изолация.
Но се вижда промяна в отношението на част от западните му партньори.
Особено важно е, че критиките вече не идват само от традиционно критични към Израел държави. Те идват и от Германия, Франция, Великобритания и Италия — държави, които имат дълбоки исторически, политически и икономически отношения с Израел.
Това придава много по-голяма тежест на посланието.
А какво означава това за палестинците?
За палестинците E1 не е абстрактен дипломатически термин. Това е въпрос за бъдещата география на тяхната държава.
Ако Западният бряг бъде окончателно разпокъсан, перспективата за независима палестинска държава става все по-сложна. Тогава международната общност ще трябва да отговори на много по-трудния въпрос:
Какво предлага светът на палестинците, ако решението с две държави бъде направено невъзможно на терена?
Този въпрос вече не може да бъде отлаган безкрайно.
И какво следва?
Случаят E1 може да се окаже един от тестовете за европейската външна политика.
Досега Европа до голяма степен се опитваше да бъде едновременно близък партньор на Израел и защитник на идеята за палестинска държава.
Но с разширяването на селищата това равновесие става все по-трудно.
Европа ще трябва да реши дали нейните декларации са просто дипломатически формулировки или ще бъдат последвани от реални политически и икономически действия. Защото времето работи в полза на този, който променя реалността на терена.
И ако строителството продължи, след години може да се окаже, че международната общност води ожесточени дипломатически спорове за границите на една палестинска държава, която вече няма къде да бъде изградена.
Когато дипломатическото „не“ трябва да се превърне в действие
Историята на E1 всъщност е история за бъдещето на целия израелско-палестински конфликт.
Четири европейски сили казват „стоп“. Още три западни държави се присъединяват към тях. Международният натиск расте. Но строителството и промените на терена също продължават.
Затова истинският въпрос вече не е дали Европа е против израелските селища. Това е ясно.
Истинският въпрос е: Какво ще направи Европа, ако Израел продължи въпреки европейското „не“?
Защото дипломатическото осъждане без последствия постепенно се превръща само в шум.
А в Близкия изток шумът рядко променя картата. Картата се променя от действията.
Оля АЛ-АХМЕД
Журналист, арабист – доктор по арабски език и литература, публицист
