Епидемията от ебола в Демократична република Конго вече е най-смъртоносната в историята на страната, след като броят на починалите достигна 2325 души, съобщи правителството, цитирано от Ройтерс. предава Vesti.bg.
Така настоящото огнище надхвърли броя на жертвите от епидемията през 2018-2020 г. и се превърна в най-тежкото по този показател в историята на ДР Конго.
Според последния доклад на Института за обществено здраве на страната потвърдените случаи са достигнали 4945, като само през последното денонощие са регистрирани 101 нови случая.
Епидемията е 17-ата в ДР Конго и вече е най-мащабната в страната и по брой заразени. Особено тревожна е скоростта, с която нараства броят на смъртните случаи.
Само за по-малко от три месеца са отчетени 2000 починали. За сравнение, при най-тежката епидемия от ебола в Западна Африка през 2014-2016 г. са били необходими почти пет месеца, за да бъде достигнат прагът от 1000 смъртни случая.
По данни на Световната здравна организация епидемията в Западна Африка е довела до 28 616 заразени и 11 310 починали в Гвинея, Либерия и Сиера Леоне.
Какво представлява ебола
Ебола е тежко инфекциозно заболяване, причинено от вируси от рода Ebolavirus. Някои от щамовете, включително Заир, са свързани с много висока смъртност.
Вирусът е идентифициран за първи път през 1976 г. при едновременни огнища в Южен Судан и тогавашния Заир, днешна Демократична република Конго. Името му произлиза от река Ебола, край която е установено едно от първите огнища.
Смята се, че естественият резервоар на вируса са плодоядни прилепи. От тях инфекцията може да се предаде на други животни, а впоследствие и на хора.
Между хората еболата се предава при пряк контакт с кръв, секрети и други телесни течности на заразени лица, както и чрез предмети и повърхности, замърсени с такива течности. Вирусът не се разпространява по въздушно-капков път.
Инкубационният период е между 2 и 21 дни. Първоначалните симптоми включват внезапна висока температура, силна отпадналост, мускулни болки, главоболие и възпалено гърло. По-късно могат да се появят повръщане, диария, обрив и нарушения във функциите на бъбреците и черния дроб.
При тежки случаи се развиват вътрешни и външни кръвоизливи, шок и полиорганна недостатъчност.
Ранното диагностициране е трудно, тъй като симптомите могат да наподобяват тези на други заболявания, включително малария и коремен тиф. Потвърждаването на инфекцията се извършва чрез лабораторни изследвания.
През последните години обаче са постигнати значителни успехи в борбата с болестта. Съществуват ефективни ваксини за превенция и ограничаване на огнищата, както и терапии с моноклонални антитела, които могат значително да повишат шансовете за оцеляване при навременно приложение.
Смъртността при различните епидемии от ебола варира между 25% и 90%. Най-тежкото досега огнище остава епидемията в Западна Африка през 2014-2016 г., която предизвика мащабна международна реакция и подчерта необходимостта от бърза координация и добре подготвени здравни системи.
