Талибаните отбелязаха петата годишнина от завръщането си на власт в Афганистан с официални церемонии, парад в Кабул и демонстрация на военна техника. Управляващите представиха 15 август като ден на победата над западните сили, докато ООН и хуманитарни организации предупредиха, че страната остава изправена пред тежка икономическа, социална и правозащитна криза.
Талибаните влязоха в Кабул на 15 август 2021 г., когато подкрепяното от Запада афганистанско правителство се разпадна на фона на изтеглянето на американските и другите сили на НАТО. Пет години по-късно движението контролира страната, но правителството му остава почти изцяло международно непризнато. Към момента Русия е единствената държава, която официално е признала управлението на талибаните.
Парад пред бившето посолство на САЩ
В Кабул бронирани автомобили на талибаните преминаха в парад пред сградата на бившото американско посолство. По улиците бяха поставени знамена и плакати, а подобни прояви се проведоха и в други части на страната.
На официална церемония в залата на традиционното афганистанско събрание Лоя джирга високопоставени представители на режима определиха връщането на талибаните на власт като освобождение от чуждестранната окупация. Сред присъстващите не е имало жени.
Министърът на вътрешните работи Сираджудин Хакани заяви във видеообръщение, че завръщането на движението е било резултат от морал, смелост и „божествена помощ“. Той все пак призна, че в страната продължават да съществуват проблеми.
Жените остават почти изключени от обществения живот
Именно положението на жените и момичетата остава основният източник на международни критики.
След завръщането си на власт талибаните забраниха на момичетата да учат след шести клас и впоследствие затвориха университетите за жени. Ограничен е и достъпът им до редица професии, обществени пространства и пътувания без мъж придружител.
По данни на UNESCO около 2,4–2,5 млн. момичета са лишени от средно и висше образование. Данни на UN Women показват още, че приблизително половината афганистански жени напускат домовете си само веднъж или два пъти месечно.
Специалният докладчик на ООН за правата на човека в Афганистан Ричард Бенет предупреди, че страната преминава през тежка правозащитна криза, включваща не само дискриминация на жените, но и произволни арести, изтезания, насилствени изчезвания, ограничения върху свободата на словото и натиск върху журналисти и малцинства.
По-сигурно, но по-бедно
Талибаните представят подобрената сигурност като едно от основните си постижения. След десетилетия война в много части на Афганистан действително се наблюдава по-ниско ниво на открит въоръжен конфликт.
Това обаче не означава край на насилието. През последните седмици бяха убити няколко високопоставени представители на талибаните в североизточната провинция Бадахшан, а част от предишните нападения срещу управлението са били поемани от регионалния клон на „Ислямска държава“.
Паралелно с това икономическите проблеми остават тежки. Международният спасителен комитет предупреди, че хуманитарните нужди са достигнали рекордно равнище заради суши, земетресения, бедност и масовото връщане на афганистанци от Иран и Пакистан. Броят на хората, които се нуждаят от хуманитарна помощ, е нараснал с около 3,5 млн. души спрямо 2021 г.
Западът продължава да критикува режима
Германия и други западни държави не признават талибанското правителство именно заради ограниченията върху основните права, особено тези на жените. В същото време част от европейските страни поддържат практически контакти с режима по въпроси като миграцията и депортациите, което предизвиква критики от правозащитни организации.
Талибаните от своя страна се опитват да разширят международните си връзки. Според Reuters церемонии за петата годишнина са били планирани и в Пакистан, Китай, Узбекистан, Иран, Турция и Малайзия. Режимът развива и икономически контакти със съседни държави, въпреки ограниченото дипломатическо признание.
Пет години власт, но без международна легитимност
Петата годишнина показва противоречивата картина в Афганистан. Талибаните успяха да запазят политическия и военния контрол над страната и да прекратят голяма част от откритите бойни действия, но остават международно изолирани и под силен натиск заради управлението си.
За милиони афганистанци най-големите проблеми вече не са ежедневните фронтови боеве, а липсата на работа, достъп до образование, здравеопазване и достатъчно средства за живот. А за жените пет години талибанска власт означават системно ограничаване на присъствието им в образованието, трудовия пазар и обществения живот.
