Как така зареден с експлозив дрон успя да стигне до летището в Лайпциг и да остане задълго незабелязан? От този случай стана ясно, че защитата на Германия от дронове има големи слабости. Как е в други европейски страни?
Драматичният случай от летището в Лайпциг показа, че германската защита от дронове съвсем не е толкова ефективна, колкото би трябвало да бъде. Министърът на вътрешните работи Александър Добринт обяви, че ще обърне специално внимание на темата, той говори за „хибриден сценарий“, в който са замесени „чужди сили“. Основните подозрения паднаха върху Русия, включително защото дронът бе установен близо до украински товарен самолет.
Германия: повече от 1000 полета с дронове през 2025 година
Това, че зареденият с експлозив дрон е успял да стигне до летището, представлява ново ниво на опасност. А тя всъщност не е никак нова. Федералната криминална служба е регистрирала през 2025 година над 1000 подозрителни полета с дронове – като например на летището в Мюнхен миналия октомври. По този повод експертът по сигурността Нико Ланге заяви пред ДВ: „Не разполагаме с необходимите сензорни мрежи и сензорни лъчи, за да засечем всички видове дронове, особено тези, които летят ниско и бавно“.
Сходна е и констатацията на UAV DACH – голяма европейска организация за безпилотно въздухоплаване. „Това, че един дрон може незабелязано да стигне до летището и там да бъде открит случайно, разкрива същността на проблема.“ Затова от организацията настояват за наблюдение на долния сектор на въздушното пространство в реално време, както и за задължително електронно маркиране на всички участници във въздушното пространство чрез радиосистема.
Вътрешният министър Добринт от своя страна иска да обедини усилията и информацията от полицията, тайните служби и Бундесвера, за да може леталните апарати да бъдат откривани своевременно и реакцията да не закъснява. Планира се и увеличаване на защитата на летищата от дронове.
Съседите на Русия имат най-голям опит с бойните дронове
При защитата от по-големи бойни дронове най-голям опит имат страните, които граничат с Украйна или Русия – като Полша и Литва, отбелязва АРД.
Германската обществена медия пише, че дронове като руския „Геран“ се използват във войната срещу Украйна като машини тип камикадзе. Ако се появят над територията на някоя натовска държава, в случай на извънредна ситуация трябва възможно най-бързо да се изчисли тяхната траектория, за да се прецени колко голяма заплаха представляват за хората или за важни и стратегически обекти. След това или излитат самолети, най-често на партньори от НАТО, които се заемат с унищожаването на дрона, или отбраната се поема от наземни противовъздушни системи.
В Полша и в Литва са инсталирани централни разузнавателни системи на НАТО. И двете страни имат опит в справянето с постоянните заплахи по границите си. През септември 2025 година например няколко руски дрона навлязоха в полското въздушно пространство, като много от тях бяха свалени от натовски самолети, а някои се разбиха на земята. От НАТО определиха отбраната срещу дроновете като „до голяма степен задоволителна“.
Що се отнася обаче до по-малките дронове, подобни на открития в Лайпциг, има европейски държави, които са много по-добре подготвени от Германия, посочва АРД.
Франция е експерт в ранното разпознаване, британците – в защитата
Франция е страна, която още отрано насочи вниманието си към възможните терористични атаки с малки дронове, респективно – към отбраната от тях, пише германската обществена медия.
При непосредствена опасност държавните органи имат право да възпрепятстват дроновете по електронен път или дори да ги унищожават. Заради Олимпийските игри през 2024 година в Париж Франция установи собствена система за наблюдение на въздушното пространство, която може да различава официално регинстрираните дронове от останалите. Освен това Франция премина от държавния монопол в областта на защитата от дронове към смесен модел – големите летища имат правото при определени условия и сами да свалят дронове, включително със съдействието на частни фирми, разказва АРД.
Великобритания пък отбелязва успехи в практическата отбрана най-вече поради разпределението на отговорностите в тази сфера между криминалната полиция, армията и местните власти. Водеща роля е отредена на криминалната полиция, а военните се привличат само при „особено опасни случаи“. Ясно определените правомощия осигуряват адекватно време за реакция между разпознаването на опасността и нейното отстраняване.
Най-големият учебен център за отбрана срещу дронове е в Австрия
Най-големият учебен център за противодронова защита се намира в Австрия, при това е създаден не по линия на държавата, военните или полицията, а от частна компания. Центърът се намира в Котингбрун в Долна Австрия и е на ниво, което много полицейски служби в Европа също биха желали да имат, посочва германската обществена медия. Тя изтъква, че практическото обучение на персонала е изключително важно и в това отношение има какво да се наваксва.
На Германия ѝ липсват такива съоръжения, липсва единна картина за ситуацията, както и практически правила за действия при случаи като този в Лайпциг – неясно е дали влиза в компетенциите на федералната полиция, на местната, на Бундесвера или на други държавни органи, а и кой има право да отстрелва дроновете. Германия не е добре подготвена, констатира АРД, но допълва, че не е единствената. ЕС определя способностите за отбрана на своите членки като „нуждаещи се от подобрение“. А НАТО призовава партньорите към „възможно най-бърза оптимизация на възможностите за разпознаване и отбрана от дронове“.
