До края на август трябва да бъде приет нов механизъм за определяне на размера на минималната работна заплата в България, а до края на септември по него трябва да бъде определено и минималното възнаграждение за 2027 г. Това заяви финансовият министър Гълъб Донев, представяйки резултатите от работата на междуведомствената работна група, създадена с негова заповед.
Работната група е провела първото си заседание във вторник, като участниците са постигнали единодушие по практически всички изменения и допълнения, които трябва да бъдат направени. „Работната група единодушно прие, че трябва да имаме минимална работна заплата за страната, която трябва да бъде законово установена“, заяви Донев.
По думите му единодушно са одобрени и критериите, въз основа на които занапред ще се определя размерът на минималното възнаграждение.
Предвижда се веднъж на четири години да бъде извършвана оценка дали минималната работна заплата е адекватна. Работната група е постигнала съгласие и за референтната стойност, която ще се използва при тази оценка. „Работната група се спря това да бъде 50 на сто от средния размер на основната работна заплата“, обясни финансовият министър.
Работата по механизма продължава. След като вече са приети текстовете, отнасящи се до промените в Кодекса на труда, следващата стъпка е изготвянето на предложения за изменения и допълнения в Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. „Трябва да финализираме работата така, че до края на месец август да имаме приет и работещ механизъм за определяне размера на минималната работна заплата“, заяви Донев.
По думите му следващият ключов срок е краят на септември, когато вече трябва да бъде определен конкретният размер на минималната работна заплата за 2027 г.
Ефремова: Не сме обсъждали конкретен размер на минималната заплата, предстои да изработим формулата
Правителството, синдикатите и работодателите са постигнали общо съгласие по основните принципи, върху които ще бъде изграден новият механизъм за определяне на минималната работна заплата. Все още обаче не са обсъждани нито конкретен размер на възнаграждението, нито тежестта на отделните показатели във формулата, допълни министърът на труда и социалната политика Наталия Ефремова.
Тя подчерта, че въпросът е част от по-голямата тема за доходите на българските граждани и затова е сред приоритетите на правителството. По думите ѝ целта е между държавата и социалните партньори да има ясно и общо разбиране за посоката, в която трябва да се върви. Това предполага промени както в законодателството, така и в подзаконовата нормативна уредба и по-конкретно в Наредбата за структурата и организацията на работната заплата.
Допълнителните разговори между правителството, работодателите и синдикатите ще започнат още в края на тази седмица. Една от основните задачи е да бъде определена процедурата за изчисляване на минималната заплата, като според Ефремова задължително трябва да бъде гарантирано участието на социалните партньори.
Предстои да бъде уточнено и кои официални статистически данни ще се използват при изчисленията. Въпреки постигнатото съгласие за основните критерии, конкретната формула все още не е изработена.
„Ние се договорихме към момента само за критериите, върху които ще стъпим, но точно как ще бъде изградена формулата предстои заедно със синдикатите и работодателите да уточним и да разпишем в съответната наредба“, обясни социалният министър.
Ще бъде разработена и специална процедура, чрез която периодично да се оценява доколко размерът на минималната работна заплата остава адекватен. Ефремова посочи, че разговорите по всички тези въпроси трябва да напреднат още през следващите дни. Поставената от премиера цел е до края на август да бъде постигнато общо съгласие, за да може след това да започне конкретната работа и по бюджетната процедура.
Социалният министър обвърза увеличаването на доходите и с производителността на труда. По думите ѝ паралелно с механизма за минималната заплата трябва да се работи за повишаване на квалификацията на българските граждани, което да доведе до по-висока производителност и създаване на повече добавена стойност.
„Трябва да работим съвместно за повишаване на квалификацията на българските граждани, оттам – на производителността и на добавената стойност, която всеки от нас може да даде, за да имаме една просперираща икономика“, заяви Ефремова.
Четири основни критерия за минималната заплата
Министърът обясни, че критериите, по които е постигнато съгласие, следват заложеното в европейската директива за адекватните минимални работни заплати.
При определянето на възнаграждението ще се отчитат издръжката на живот, общото равнище на работните заплати и тяхното разпределение, темпът на растеж на възнагражденията, както и дългосрочните равнища и развитието на националната производителност.
Следващата задача е да се установи как всеки от тези критерии може да бъде измерен чрез данните на националната статистика. На тази основа трябва да бъде създадена формула, която според министъра да отчита едновременно производителността и социалната функция на минималната заплата.
На въпрос дали на срещата е разглеждан вариант минималната работна заплата да достигне 650 евро от 1 януари, Ефремова уточни, че конкретни суми не са били предмет на разговорите.
Донев: Законът за държавния служител е сред първите приоритети на парламента след ваканцията
Законът за държавния служител, промените в Кодекса на труда и Законът за Фискалния съвет са сред нормативните актове, по които Народното събрание трябва да започне работа още след края на парламентарната ваканция, каза още Гълъб Донев след приемането на управленската програма на правителството.
По думите му законодателната програма вече е в ход, като особено спешни са промените в Закона за държавния служител. „На дневен ред е Законът за държавния служител, който трябва да бъде приет в изключително кратки срокове, както и съответната наредба, която впоследствие трябва да бъде приета“, заяви Донев.
Той обясни, че промените са свързани с изпълнението на изискванията по Националния план за възстановяване и устойчивост и с очакваното последно плащане по него.
Сред законодателните приоритети са и промените в Кодекса на труда. В парламента вече се намират и редица други законопроекти, чието разглеждане трябва да започне още в първия ден след ваканцията на депутатите. „На дневен ред е и Законът за Фискалния съвет, както и редица закони, които ще поставят началото на реформи и в администрацията, и във фискалните правила“, посочи Донев.
Част от предстоящите законодателни промени са свързани и с въвеждането на изисквания от европейски директиви.
Според Донев парламентът ще има достатъчно работа още от началото на новата пленарна сесия, като целта е целият пакет от необходимите законопроекти да бъде приет до края на годината. „Работата на Народното събрание е обезпечена. Дано успеят с това натоварено темпо, с което работиха и до момента, да приемат целия този набор от законопроекти, които трябва да бъдат приети до края на годината“, каза още той.
