ИПБ алармира за престъпни небрежности при монтажа на пътни камери

Институтът за пътна безопасност разпространи становище относно недопустими и животозастрашаващи технически нарушения при монтажа и експлоатацията на метални портални конструкции за камери/сензори по високоскоростни булеварди в град София. Ето какво пишат експертите:

На база проведени теренни огледи и фотодокументиране от екипи на Института за пътна безопасност, алармираме за фрапантни, престъпни небрежности при монтажа на масивни стоманени рамкови и конзолни конструкции (рамки за камери и системи за контрол), разположени в непосредствена близост до платното за движение по ключови булеварди с интензивен и високоскоростен трафик.

Приложената фотодокументация показва пълно деструктуриране на инженерните норми, системна липса на инвеститорски и строителен контрол, както и директна заплаха за живота и здравето на участниците в движението.

Основно разискване на установените критични нарушения:

Анкерни съединения, „висящи във въздуха“ без подливане на бетон:

Всички заснети обекти показват, че носещите фундаментни плочи на стълбовете са повдигнати на десетки сантиметри над терена, като анкерните болтове висят изцяло във въздуха (неподпълнени с противосвиващ високоякостен бетонов/циментов разтвор). Анкерните шпилки са подложени на огъващ момент и изкълчване, за които не са оразмерени. При статичен вятър или динамичен удар конструкцията е застрашена от внезапен срез и срутване.

Незаконно въвеждане в експлоатация на недовършени съоръжения:

Въпреки че фундаменталното укрепване не е извършено (липсва подливане, кабелните трасета са оголени, ревизионните отвори са отворени и необезопасени), върху рамките вече са монтирани и функционират електронни съоръжения и камери. Въвеждането в експлоатация на подобни конструкции представлява грубо нарушение на ЗУТ и Наредба № 2 за въвеждане в експлоатация на строежите.

Монтаж извън ограничителните системи (мантинели) и липса на пасивна безопасност:

Конструкциите са разположени в зоната на възможно излизане на автомобила от пътното платно, без да са защитени от пасивни ограничителни системи за безопасност (мантинели) или деформируеми буфери. При евентуален сблъсък с подобно твърдо препятствие при скорост 70–90 км/ч, необезопасеният масивен стълб действа като гилотина за автомобила и неговите пътници.

Необезопасена електроинсталация и строителен хаос:

Кабелните трасета и шлангове висят директно над пешеходни и пътни зони, ревизионните прозорци на стълбовете са без капаци, а около фундамента са оставени необезопасени строителни изкопи, висящи ленти и пластмасови бутилки. Това е доказателство за липса на какъвто и да е контрол върху изпълнителите.

Не можем да изграждаме пътна безопасност със страх

Институтът за пътна безопасност подкрепя използването на модерни технологии за контрол.

Но контролът не трябва да се превръща в самоцел.

Когато обществото не получава достатъчно информация какво се изгражда, какви са техническите характеристики на системата, кой я управлява, какви данни събира и как се съхраняват тези данни, неизбежно се появяват спекулации и страхове.

А страхът не е устойчив модел за управление на поведението.

Лоялност, постигната чрез страх, рано или късно се обръща срещу този, който я налага.

Държавата трябва да изгражда доверие, а не страх.

Технологията трябва да бъде инструмент на закона, а не заместител на управлението на риска.

Особено важно е да се знае какво точно могат тези камери

Публичната информация показва, че системата не е обикновено видеонаблюдение. Предвиждат се специализирани камери за автоматично разпознаване на регистрационни табели и автоматично документиране на нарушения.

Публично се съобщава и за възможности за установяване на различни нарушения – използване на телефон, непоставен колан, неправилно престрояване, преминаване на червен сигнал и други.

Това прави още по-важна прозрачността.

Колкото по-големи са технологичните възможности на една система за наблюдение, толкова по-големи трябва да бъдат изискванията към нейния контрол, законност и обществена отчетност.

Нашите искания към институциите:

1. Незабавно спиране от експлоатация и обезопасяване на всички визиращи съоръжения до привеждането им в пълно съответствие със строителните норми.

2. Пълна проверка от ДНСК на строителната документация, Акт 15 и Акт 16 (ако има такива) за монтираните рамки.

3. Огласяване на имената на проектантите, строителния надзор и длъжностните лица от общината/държавата, подписали и допуснали този институционален рекет върху безопасността на гражданите.

Сподели тази новина