На 11 август се навършват 12 години от смъртта на Робин Уилямс – актьора и комика, който можеше само за секунди да премине от неудържима импровизация към тиха, драматична роля. Роден на 21 юли 1951 г. в Чикаго, Уилямс остави след себе си десетки филми и образи, превърнали се в част от историята на киното. Той почина на 11 август 2014 г. на 63-годишна възраст.
От „Морк и Минди“ до световната слава
Първият голям пробив на Робин Уилямс идва с телевизионния сериал „Морк и Минди“, в който играе ексцентричния извънземен Морк. Ролята използва в максимална степен необикновената му способност за импровизация, бърза смяна на гласове и персонажи и почти неизчерпаема сценична енергия.
Преди това Уилямс учи в прочутото училище Juilliard в Ню Йорк. Там сред неговите състуденти е бъдещият Супермен Кристофър Рийв. Двамата стават близки приятели и запазват отношенията си десетилетия наред. Уилямс е сред малцината студенти, избрани за напредналата програма на преподавателя Джон Хаусман.
Любопитен детайл е, че преподавателите му още тогава трудно намират рамка, в която да поберат таланта му. Уилямс напуска Juilliard преди дипломирането си, след като Хаусман според биографичните свидетелства му казва, че училището вече няма какво повече да го научи.
Филмите, които го превърнаха в легенда
Кариерата на Робин Уилямс рядко може да бъде поставена само под етикета „комедия“. Той с еднаква лекота играеше ексцентрични, забавни персонажи и хора с болезнено сложен вътрешен свят.
Сред най-запомнящите се негови филми са „Добро утро, Виетнам“, „Обществото на мъртвите поети“, „Кралят на рибарите“, „Хук“, „Мисис Даутфайър“, „Джуманджи“, „Пач Адамс“ и „Добрият Уил Хънтинг“.
За „Добро утро, Виетнам“ той получава номинация за „Оскар“ за най-добър актьор.
Но може би една от най-обичаните му роли остава тази на преподавателя Джон Кийтинг в „Обществото на мъртвите поети“. Именно този филм превръща израза Carpe diem – „Улови мига“ в послание, което поколения зрители свързват с Робин Уилямс.
„Добрият Уил Хънтинг“ и единственият му „Оскар“
През 1998 г. идва най-голямото официално признание в киното. Робин Уилямс печели „Оскар“ за най-добра поддържаща мъжка роля за образа на психотерапевта Шон Магуайър в „Добрият Уил Хънтинг“.
Филмът получава девет номинации и две награди „Оскар“ – за Уилямс и за оригиналния сценарий на Бен Афлек и Мат Деймън.
Ролята е далеч от експлозивния комедиен стил, с който актьорът става известен. Шон Магуайър е спокоен, раним и мъдър човек, който постепенно успява да стигне до емоционално затворения герой на Мат Деймън.
Тъкмо тази способност – да бъде едновременно смешен и дълбоко тъжен, шумен и пределно тих – отличава Уилямс сред големите актьори на своето поколение.
Майстор на импровизацията
Една от запазените марки на Робин Уилямс е импровизацията. Режисьорите често оставят камерата да работи, защото никой не знае какво ще измисли той в следващата секунда.
Бързината, с която преминава между различни акценти, гласове, персонажи и асоциации, го превръща в уникален стендъп комик още преди Холивуд да го направи звезда.
По-късно именно тази енергия проличава особено силно в „Добро утро, Виетнам“, „Аладин“ и „Мисис Даутфайър“.
Другото лице на Робин Уилямс
Зад публичния образ на комика стои и човек, който години наред подкрепя благотворителни каузи.
Заедно с Упи Голдбърг и Били Кристъл той участва в създаването на американската инициатива Comic Relief в подкрепа на бездомни хора. До 2014 г. инициативата е събрала десетки милиони долари.
Уилямс многократно пътува и за концерти пред американски военнослужещи. По данни, цитирани след смъртта му, той участва в шест турнета на USO, посещава общо 13 държави и забавлява около 90 000 военнослужещи, включително в Ирак и Афганистан.
Той подкрепя също детската изследователска болница St. Jude и различни хуманитарни инициативи.
Приятелството с Кристофър Рийв
Една от най-емоционалните истории в биографията на Уилямс е приятелството му с Кристофър Рийв.
Двамата се запознават още като студенти в Juilliard. След тежкия инцидент с кон през 1995 г., който оставя Рийв парализиран, Уилямс остава един от най-близките му приятели.
Самият Рийв описва младия Робин като човек с невероятна енергия – сякаш „балон, пуснат без да бъде завързан“, който буквално отскача от стените на училището.
Приятелството им продължава до смъртта на Кристофър Рийв през 2004 г.
Робин Уилямс извън комедията
Макар публиката да го свързва преди всичко със смеха, част от най-силните му изпълнения са в тъмни и психологически роли.
В „Снимка за един час“ той играе самотен и обсебен служител във фотолаборатория, а в трилъра „Безсъние“ се изправя срещу героя на Ал Пачино в една необичайно сдържана и мрачна роля.
Тези филми показват диапазона на актьор, който никога не е зависел единствено от комедийния си талант.
Думите, които останаха след него
Робин Уилямс оставя и множество фрази, които продължават да се разпространяват години след смъртта му. Един от най-известните му цитати е:
„Дадена ти е само малка искра лудост. Не трябва да я губиш.“
А някои от най-запомнящите се думи, свързвани с него чрез филмовите му роли, звучат като своеобразно обобщение на творчеството му: идеите могат да променят света, животът не трябва да бъде просто наблюдаван, а изживян.
Смях, зад който имаше огромен драматичен талант
Робин Уилямс получава през кариерата си „Оскар“, награди „Еми“, „Златен глобус“, „Грами“ и отличия на Гилдията на киноактьорите.
Но статистиката трудно обяснява защо той продължава да бъде толкова обичан.
За едно поколение той е учителят Кийтинг. За друго – бащата, преоблечен като Мисис Даутфайър. За трето – гласът на Джина от „Аладин“, играчът, попаднал в света на „Джуманджи“, или психотерапевтът от „Добрият Уил Хънтинг“.
Дванадесет години след смъртта му Робин Уилямс остава от онези редки актьори, чиито филми могат да разсмеят зрителя и минута по-късно да го накарат да замълчи. Именно този контраст превърна неговото изкуство в нещо много по-трайно от поредицата успешни роли – в присъствие, което киното продължава да пази.
