Полша, Литва, Латвия и Естония засилват охраната на ключови обекти от критичната си инфраструктура заради опасения, че Русия може да организира операция под „чужд флаг“, използвайки дронове, произведени в Украйна. Според представители на правителства, разузнавателни служби и компании от региона потенциалната цел на подобен сценарий би била не само нанасянето на материални щети, но и създаването на политическо напрежение между съюзниците в НАТО, предава News.bg.
Предупрежденията идват на фона на зачестили инциденти с безпилотни апарати и нарастващи опасения от хибридни операции срещу европейска инфраструктура. Четирите държави са особено чувствителни към подобни рискове, тъй като всички те имат граница с Русия, а през последните месеци на тяхна територия са били откривани украински дронове.
Литва първа публично предупреди, че Москва може да разглежда възможността за инсценирана атака, която впоследствие да бъде използвана като основание за руски ответни действия. Полша, Латвия и Естония също изразиха тревога за възможни саботажни операции, които биха могли да бъдат насочени към тестване на реакцията и политическата сплотеност на НАТО.
Москва отхвърля тези предупреждения. Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков ги определи като „страшни истории“, които според него се използват за оправдаване на милитаризацията срещу Русия. Кремъл многократно е отхвърлял обвиненията за руска намеса в подобни инциденти и заявява, че западните държави често приписват на Москва враждебни действия без достатъчно доказателства.
Въпреки липсата на публично потвърждение за подготовка на конкретна атака, четирите държави предприемат превантивни мерки. В Литва военни подразделения бяха привлечени в подкрепа на специалните полицейски части, които охраняват редица стратегически обекти. Сред тях са терминалът за втечнен природен газ, терминалът за петролни продукти, ключова електропреносна връзка с Полша и помпено-акумулиращата водноелектрическа централа „Круонис“.
Литовският министър на отбраната Робертас Каунас заяви, че страната не подценява рисковете и постоянно обменя информация с разузнавателните служби. Според него увеличаването на охраната трябва да покаже, че Литва е готова да защитава стратегическата си инфраструктура при необходимост.
Подобни мерки предприема и Латвия. Според премиера Андрис Кулбергс е засилена охраната на критични обекти в цялата страна, включително на язовирното съоръжение на река Даугава край Рига и подземното газохранилище „Инчукалнс“. По думите му потенциалната хибридна заплаха е станала по-вероятна в сравнение с предишни периоди.
За балтийските държави енергийната инфраструктура има особено стратегическо значение. Газохранилищата, електропреносните връзки и терминалите са част от системата, която позволява на региона да намалява зависимостта си от руските енергийни доставки и да се интегрира по-тясно с европейската енергийна мрежа. Именно затова подобни обекти могат да се превърнат в потенциални цели на саботаж или кибератаки.
Опасенията се засилиха допълнително през май, когато Русия обвини балтийските държави, че възнамеряват да позволят на Украйна да използва тяхна територия за атаки с дронове срещу руски цели. Балтийските страни отхвърлиха обвиненията. Според регионални представители на разузнавателните служби обаче подобна реторика може да бъде част от подготовката на информационна среда, в която евентуални бъдещи действия да бъдат представени като ответни.
Представител на разузнавателна служба от региона твърди пред „Ройтерс“, че според направените оценки руското военно и вътрешно разузнаване разглеждат възможен сценарий за операция под „чужд флаг“. При него инфраструктурен обект в Русия или в Полша и балтийските държави би могъл да бъде атакуван с дронове, произведени в Украйна, след което отговорността да бъде приписана на Киев.
Според същия източник подобна операция би могла да бъде извършена сравнително бързо след получаване на политическо одобрение, включително на най-високо равнище в Русия. Тези твърдения обаче не са публично доказани и трябва да бъдат разглеждани като оценка на разузнавателни служби, а не като установен факт.
Основното притеснение на регионалните разузнавателни структури не е само свързано с евентуалните физически щети. По-сериозният риск според тях е политическият хаос, който подобен инцидент може да предизвика в централата на НАТО в Брюксел.
При атака с неясен извършител, но с използване на украинска технология, може да възникнат спорове между съюзниците за това кой стои зад удара, каква трябва да бъде реакцията и дали нападението представлява част от по-широка руска операция. Подобна ситуация би могла да постави под натиск отношенията между европейските държави и САЩ и да тества способността на Алианса да реагира единно.
В същото време представители на региона призовават за предпазливост. Един от тях отбелязва, че предупрежденията от съюзническите разузнавателни служби са били приети изключително сериозно от балтийските държави, но евентуална атака може да се случи както в близко бъдеще, така и никога. Това подчертава разликата между подготовката за потенциална заплаха и наличието на доказателства за непосредствено предстояща операция.
Полша също предприема конкретни действия за защита на енергийната си система. Държавната петролна и газова компания „Орлен“ анализира алтернативни маршрути за внос на природен газ в случай, че основна инфраструктура бъде повредена. Около 80% от внасяния от страната газ постъпва през терминала за втечнен природен газ в Швиноуйшче и по подводния газопровод, свързващ Полша с норвежката газова инфраструктура.
Операторът на полската газопреносна мрежа „Газ-Систем“ работи при режим на повишена бдителност. Това показва, че Варшава разглежда защитата на енергийната инфраструктура не само като икономически, но и като въпрос на национална сигурност.
Допълнително безпокойство предизвикаха и фалшифицирани документи, разпространявани от името на държавната компания, отговорна за изграждането на първата полска атомна електроцентрала. От компанията Polskie Elektrownie Jądrowe съобщиха, че целта на фалшификациите е била да се създаде объркване сред заинтересованите страни. По случая работят службите за сигурност и правоохранителните органи.
Охраната е засилена и около електропровод, свързващ Полша с Украйна. Съоръжението има значение за стабилизирането на украинската електроенергийна система и поради това се разглежда като потенциално чувствителен обект. Полският електропреносен оператор и военно подразделение започнаха да го охраняват още през юли, а в бъдеще армията може да поеме аналогични задачи и около други критични обекти в източната част на страната.
На този фон Европа се сблъсква и с поредица от необяснени инциденти с дронове. Миналата седмица на германското летище Лайпциг/Хале беше открит безпилотен апарат с прикрепени взривни вещества. Германският вътрешен министър Александър Добринд определи случая като хибридна атака, но властите не посочиха кой стои зад нея. Русия отхвърли предположенията за руска намеса.
Според директора на полския Център за източни изследвания Войчех Конончук поредицата от руски обвинения срещу балтийските държави може да има и информационно измерение. По думите му, докато руските сили остават ангажирани с войната в Украйна, а украинските удари по руска енергийна и друга инфраструктура нанасят икономически щети, Москва може да търси начин да възстанови инициативата чрез дестабилизиращи действия.
Възможният сценарий би имал не само военна, но и политическа цел – да създаде усещане, че нестабилността от войната може да се разпространи извън Украйна. В същото време подобен ход би бил изключително рисков, тъй като би зависил от предположението, че държавите от НАТО няма да успеят да постигнат единна политическа реакция.
Именно затова Полша и балтийските държави разглеждат защитата на критичната инфраструктура като част от по-широката система за национална и колективна сигурност. В съвременната хибридна среда енергийните обекти, телекомуникационните мрежи, транспортната инфраструктура и електропреносните системи могат да се окажат толкова важни за сигурността, колкото и традиционните военни съоръжения.
