Убийство в Пловдив. Обвиняеми са петима непълнолетни. Правната квалификация на обвинението е умишлено убийство по особено мъчителен начин за убития, с особена жестокост, по хулигански и свързани със сексуалната ориентация подбуди.
Започвам със сухата част.
Непълнолетно лице е наказателноотговорно, ако е могло да разбира свойството и значението на деянието и да ръководи постъпките си. Този въпрос се установява със съдебно психиатрична и психологична експертиза и вероятно ще се установи, че обвинените могат поначало да носят наказателна отговорност, ако се докаже, че са извършили деянието, за което са обвинени.
За тази квалификация, законът предвижда наказание лишаване от свобода петнадесет до двадесет години, доживотен затвор или доживотен затвор без замяна.
Наказания в тези размери не могат да се налагат на непълнолетни и задължително се заменят по следния начин:
– за навършилите 16 годишна възраст: с лишаване от свобода от пет до дванадесет години;
– за ненавършилите 16-годишна възраст: с лишаване от свобода от три до десет години.
Условно предсрочно освобождаване е възможно след фактическо изтърпяване на половината от наложеното наказание, ако осъденият е дал доказателства, че се е поправил.
Наказателната отговорност е лична, т.е. родителите не могат да бъдат обвинени в извършването на убийство, но могат да носят наказателна отговорност, ако се установи, че са оставили децата си без надзор и достатъчна грижа и с това са създали опасност за тяхното физическо, душевно или морално развитие. Наказанието е лишаване от свобода до три години и обществено порицание.
И именно след сухата част се стига до големия въпрос: как стигнахме до там, че деца да бъдат обвинени в убийство, извършено по четири квалифициращи признака?
Изобщо няма да отварям дума за ужасно остарелия и неадекватен Закон за борба с противообществените прояви на малолетните и непълнолетните.
Думата „превенция“ вече отдавна е непозната в речника на властимащите, които не могат да осъзнаят, че постоянното увеличаване на наказания не води до намаляване на престъпността, защото наказанието се налага едва, когато е извършено противоправно деяние. Идеята е, обаче, да не се стига до там. Особено, когато става въпрос за деца.
И тук дойде моментът да отворя въпроса и за ролята на възрастните: ние сме тези, които възпитаваме омраза и агресия у подрастващите, разгръщайки собствената си омраза и агресия.
Затова всеки път, когато напишете „смърт/бой на педалите/педофилите/каквато ще да е друга различна от ограничените Ви схващания за нормалност група“, си спомняйте, че този Ваш призив се чете от някой подрастващ, който търси начин да бъде актуален. И се сетете, че заради Вашите призиви, пет деца ще лежат в затвора, животът им ще бъде белязан с етикет „убиец“, а един човек е мъртъв.
И за финал, няколко „дребни уточнения“:
– Педофилията е психическо разстройство според Международната класификация на болестите и подлежи на психиатрична и психологична терапия.
– Евентуалното намерение или желание за извършване на престъпление (напр. сексуално посегателство срещу дете) не е престъпление. Престъпление е фактическото извършване на такова посегателство и то следва да бъде наказано с предвиденото в закона наказание.
– Правосъдието се осъществява от държавни органи, а не от улица и/или социални мрежи.
