Нови оценки на американското разузнаване показват, че руският президент Владимир Путин може да се опита да тества решимостта на НАТО с ограничено нападение срещу съюзническа страна в близките години, пише днес в. “Уолстрийт Джърнъл”, предаде БТА в прегледа на печата.
Докладите очертават възможни сценарии – от кибератака до разполагане на необозначени въоръжени групи или малки по мащаби нахлувания на територията на страни от НАТО по Източния фланг.
По-рано американските оценки прогнозираха, че Путин ще избягва да провокира страна от алианса, докато продължава войната в Украйна.
Това мнение се промени по-рано тази година, тъй като Русия е изправена пред нарастващ натиск.
Украински дронове причиняват нарастващи щети към руските сили и петролната индустрия, докато руските части постигат само ограничен напредък на фона на тежки жертви.
Според оценките Путин, притиснат на бойното поле и под вътрешен натиск да постигне победа, може да стане по-опасен, когато бъде притиснат в ъгъла.
Потенциалната цел на руския президент при подобно действие, дори докато войната в Украйна продължава, би била да разедини НАТО, твърди американското разузнаване.
Скорошните действия на Москва вече предизвикват тревога. Руска крилата ракета падна в Полша, а дронове навлязоха в румънското въздушно пространство, включително един, който се разби в жилищен блок, припомня “Уолстрийт Джърнъл”.
Разузнаването определя възможния срок за подобен руски ход между тази есен и 2029 г.
Вероятността за ограничено сухопътно нахлуване остава ниска, но се увеличава в с времето, се посочва в актуализираните оценки.
В. “Вашингтон пост” от своя страна коментира, че дронът с експлозиви, открит в Лайпциг е „нова форма на заплаха“.
Въпреки че германските власти не са обвинили официално Русия за този случай, западните страни смятат Москва за отговорна за провеждането на кампания за саботаж и разрушения в цяла Европа с цел подкопаване на подкрепата за Украйна и дестабилизиране на европейските държави.
Русия е обвинявана в организиране на заговори за палежи на складове, насочване на дронове и опити за убийства на врагове в чужбина, както и за кражба на отбранителни технологии и извършване на кибератаки срещу критична европейска инфраструктура, припомня изданието.
