В началото на август археолози откриха монументална мраморна статуя на млад мъж на около 2500 години при разкопки в древния град Сардис в Западна Турция. Скулптурата е висока 2,2 метра и е сред малкото оцелели образци на монументалното изкуство от ранния класически период.
Находката е датирана между 470 и 450 г. пр.н.е. и е открита в две големи части, като стъпалата и няколко по-малки фрагмента все още липсват. Разкопките се извършват в района на днешния град Салихли, провинция Маниса, под ръководството на турската Главна дирекция за културно наследство и музеи.
Необикновеното състояние на статуята се дължи на начина, по който тя е била използвана повторно през римската епоха. След като изгубила първоначалното си предназначение, скулптурата била положена с лицето надолу като част от настилката на колонадна улица при входа на Сардис. Именно това необичайно „рециклиране“ предпазило лицето и фините релефни детайли от атмосферните влияния и ги съхранило в продължение на векове.
Фигурата е представена в изправена поза, с дълга коса и облекло, което съчетава различни художествени традиции. Позата напомня по-ранните архаични скулптури от VI век пр.н.е., докато моделирането на лицето, ръцете и тялото насочва към първата половина на V век пр.н.е.
Младият мъж носи плътна мантия – химатион, върху тънък хитон, а под тях се вижда дреха с хоризонтални ивици. Подобно облекло не е известно при други сравними статуи от континентална Гърция или Анатолия, поради което учените го определят като свидетелство за местните лидийски традиции.
В дясната си ръка фигурата държи плод, който вероятно е дюля. Според специалистите той може да е бил поднасян като дар на божество, което допуска статуята да е имала религиозно или ритуално предназначение. Предстои експертите да изследват повърхността и за евентуални следи от първоначалното ѝ оцветяване.
Скулптурата е създадена във време, когато Сардис вече не е столица на независимо Лидийско царство, а административен център на западните владения на Ахеменидската персийска империя. Това превръща находката във важно доказателство за смесването на гръцки, лидийски и персийски културни влияния в региона.
Сардис е известен като столицата на древна Лидия и като град, свързван с легендарното богатство на цар Крез. През 2025 г. археологическият обект и близките лидийски могили Бинтепе бяха включени в Списъка на световното наследство на ЮНЕСКО.
След приключването на реставрацията и консервационните работи монументалната статуя ще бъде изложена в музея в Маниса. Очаква се допълнителните изследвания да дадат повече сведения за религиозните практики, облеклото и представите за власт и обществено положение в древен Сардис.
