Събитията в испанския северноафрикански ексклав Сеута бяха драматични и краткотрайни. По данни на испанското вътрешно министерство близо 50 000 пароканци, пристигнали в града, междувременно отново са го напуснали. Иронично би могло да се говори дори за излет. Но всъщност става дума за една от най-тежките миграционни кризи в Европа, посочва АРД.
Рядко е можело да стане така ясно колко произволно някои от съседните на Европа държави използват страданията на населението си като средство за натиск срещу ЕС. Трудно е да се повярва, че точно в Мароко, където службите за сигурност контролират абсолютно всичко, тъкмо граничните служители изведнъж ще спрат работа и ще започнат бездейно да наблюдават как десетки хиляди щурмуват границите.
Нещо подобно стана и преди пет години
Испания вече има опит в това отношение, припомня германската обществена медия, описвайки случай отпреди пет години. Тогава в Испания на лечение в болница бе приет лидер на Освободителния фронт „Полисарио“ (чиято кауза е независимостта на анексираната от Мароко Западна Сахара) и в Сеута изведнъж пристигнаха 5000 души. Испанският министър-председател Педро Санчес уволни външната си министърка и до голяма степен подкрепи позицията на Мароко по въпроса за Западна Сахара – против провеждането на референдум за самоопределение на коренното население в пустинната област.
А и принципно отношението на Мадрид към Рабат е благосклонно, коментира АРД. Медията цитира бившия шеф на испанските тайни служби Хорхе Дескаяр /чух го така да го нарича/, припомнил как през 2019 година, когато Мароко блокира търговията с испанския ексклав Мелия, Мадрид изобщо не протестира. Протести нямаше и когато в мобилните телефони на испанския премиер и на множество от министрите бе открит шпионски софтуер. За него само под сурдинка се говорише, че вероятно е бил свързан с мароканските тайни служби.
Свободата на придвижване и политическият опортюнизъм
Сега Рабат отваря шлюзовете, след като Испания сключи обширно икономическо споразумение с Алжир – най-големия враг на Мароко в региона. Мароко очевидно смята, че притокът на мигранти е ахилесовата пета на Испания и на Европа.
Но дори и онези, които преминат границите на Сеута и Мелия, не попадат в континентална Испания. На излизане оттам има граничен контрол. Затова поставянето под въпрос на свободата на придвижване в Шенгенското пространство заради Сеута, е чист политически опортюнизъм. По-полезно би било европейците да се замислят как да станат по-малко податливи на изнудване от страна на много от съседните държави. Като проявят повече решителност, пише германската обществена медия.
Откога принадлежат на Испания
Тя припомня, че Сеута е в испански ръце от 1580 година, а Мелия – от 1497. Двата крайбрежни града имат автономен статут от 1995 година и са и военни бази. Общата им площ е 30 кв. км, а населението им е общо малко над 170 000 души. По данни на властите в Сеута, пристигналите там мароканци – около 60 000 – са представлявали близо 70 процента от населението на ексклава, което е направило справянето с тази ситуация почти невъзможно. При опита си да стигнат до Сеута са загинали най-малко 67 души.
Както Сеута, така и Мелия многократно са били обект на масови щурмове от страна на мигранти – шест пъти между 2005 и 2019 година. Всеки път мигрантите се опитват да преодолеят солидните и строго охраняване гранични огради или да преплуват през Средиземно море, което всеки път е водело до множество смъртни случаи. Затова ЕС призова Испания да увеличи сигурността по границите на ексклавите, а Италия дори временно прекрати действието на Шенгенското споразумение.
Автор: Ханс-Гюнтер Келнер ARD
